„ГЕНИЙ”
Лукьян Андреевич Якубович (1805-1839 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ГЕНИЙ
След облаците облаци в небето мрачно,
прикапва дъжд, понякога вихрушка страшна
дърветата разклаща, буни се, върти;
орел изплашен се издига и лети,
все по-възбог отлита, облак го поглъща,
прониза вис студена и с гърди могъщи
пресече дим небесен, в шир се завъртя,
далече от земята отлетя.
Сред земни суети, вълнения, угрози
внезапна мъка тебе, гения, тревожи;
в ярема трънен впрегнат влачиш се пеша,
но силна, свежа, топла имаш ти душа.
Очаква те подслон след буйна чест презряна:
и млад, и вдъхновен там стигаш твърде рано,
отлюспваш земни страсти в трудно битие
и литваш към небето, слънчево дете.
Ударения
ГЕНИЙ
След Облаците Облаци в небЕто мрАчно,
прикАпва дЪжд, понЯкога вихрУшка стрАшна
дървЕтата разклАшта, бУни се, въртИ;
орЕл изплАшен се издИга и летИ,
все пО-възбОг отлИта, Облак го поглЪшта,
пронИза вИс студЕна и с гърдИ могЪшти
пресЕче дИм небЕсен, в шИр се завъртЯ,
далЕче от земЯта отлетЯ.
Сред зЕмни суетИ, вълнЕния, угрОзи
внезАпна мЪка тЕбе, гЕния, тревОжи;
в ярЕма трЪнен впрЕгнат влАчиш се пешА,
но сИлна, свЕжа, тОпла Имаш тИ душА.
ОчАква те подслОн след бУйна чЕст презрЯна:
и млАд, и вдъхновЕн там стИгаш твЪрде рАно,
отлЮспваш зЕмни стрАсти в трУдно битиЕ
и лИтваш към небЕто, слЪнчево детЕ.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Лукьян Якубович
ГЕНИЙ
На небе пасмурном за тучей мчатся тучи,
Порою каплет дождь, порою вихрь летучий,
Деревья расшатав, взрывает и крутит;
Испуганный орёл подъемлется, летит,
Летит под небеса всё далее – и к туче
Приблизился, прошиб – и грудию, могучий,
Прорезал воздуха холодные струи –
И ввысь ушёл, далече от земли.
Среди земных сует и бедствий и волнений
Внезапная тоска тебя тревожит, гений;
Но, жизненный ярем по терниям влача,
Душа твоя сильна, свежа и горяча,
И есть тебе приют от жизни сей презренной:
Туда уходишь ты, младой и вдохновенный,
Земных страстей с тебя спадает чешуя –
И мчишься в небо ты, небесное дитя.
1838 г.