Има ли в съня ти пак мечти,
още ли пристигам в него боса?
Спомени, в които сме сами,
още ли те будят със въпроси?
Още ли играеш на хазарт
с дявола, решиш ли да ме имаш?
Търсиш ли различната жена
за да има огън в тази зима?
Още ли сънуваш две очи
от които утрото се ражда,
и когато вън дъждът вали
още ли те пали луда жажда?
Нарисувай някъде дъга,
тъжен ли си, аз ще те намеря…
Със звездите дълго ще валя,
с вятъра посоките ще меря…
Този сив живот ще се смили
и ще стори път през тъмнината,
за да мога с жарките лъчи
първа да премина през дъгата.
Още ли сънуваш любовта?
Тя е скрита в нежните ми длани.
Тази нощ аз пак ще долетя
и в зората твоя ще остана…