http://www.stihi.ru/2012/06/21/9183
Йорданка Господинова
Бягай, мое утро теменужено,
не пристъпвай плахо през вратата…
Тази нощ небето ще е влюбено,
ще покрие с облаци земята.
И ще тръпне, дръзко пожелано
от любов, която го отрича…
Залезът в мечтите му остана,
огънят в зенита му се врича.
Сън ли беше?...Аз ли го подпалих
с въгленче, замръкнало в очите?...
Още върху устните ми пари
клетва, премълчана под звездите.
Бягай, мое утро непоканено,
нека още миг да бъде лудост…
Изгревът косите ми погали
и в деня потърси ново чудо…
```````````````````````````````````````УТРО
`````````````(Свидетельство о публикации распространяется только на перевод)
``````````````Литературный перевод с болгарского О. Шаховской (Пономаревой)
``````````````````````````````Беги, моё утро, лилово,
`````````````````````````````без робости через ворота.
````````````````````````````Влюблённое небушко вдоволь
``````````````````````````````планету напоит заботой.
```````````````````````````Дрожит Земля, дерзкИ желания
````````````````````````````в любви, но глупо отреклась…
`````````````````````````````Рассвет, мечты и ожиданья
``````````````````````````````плетут немыслимую вязь.
````````````````````````````Был сон? Сама ль его зажгла
`````````````````````````````тем угольком… померкли очи?
```````````````````````````````Пари и клятва, что дала,
`````````````````````````лишь гроздья звёзд волшебной ночью.
`````````````````````````````Заря, без приглашения беги,
`````````````````````хоть миг, а безрассудство пусть продлится.
`````````````````````````````Восход струит по голове шаги,
````````````````````````````````и чудо в будущем таится.
14.09.12
Фото © Ольги Пономаревой