Очаквах те! Така и не дойде.
Вратата бе студена като зима.
Единствено гобленът със коне
нашепваше ми всъщност, че те има.
И като яма празно беше в мен,
обречен бях да дишам самотата.
Надеждите умираха съвсем,
а вярата танцуваше с дъжда.
И чашата с ракия ми тежеше.
В очакване, все в дъното се крих.
Часовникът отмерено болеше…
Аз пишех не във проза, пишех в стих.
Ти не дойде до първите петли.
Очите ми превърнаха се в рана.
Поетът се нуждае от сълзи,
измисля ги - ако такива няма.