http://www.stihi.ru/2012/06/23/100
Йорданка Господинова
Мечтите ми, отчаяни, до ъгъла
ридаеха с наведена глава.
Съблякох ги, над мен се свлече пъкъла
и Дяволът пристигна начаса.
Със него всъщност неведнъж осъмвахме
щом чашата ми пълна бе с тъга.
Той видеше ли, че по теб съм тъжна,
пристигаше неканен у дома.
Предлагаше ми всички земни радости,
в краката ми разстилаше света.
И някак скромно, сякаш за награда
наливаше ми чаша свобода.
Отдавна се познавахме с рогатия
(не бях светица в грешни времена).
Но станеше ли дума за крилата ми,
за него бях най-дяволска жена.
И тази нощ пак вдигнахме наздравица,
аз пих за теб и пак те отстоях.
От гняв той екна в огнена светкавица
и с луд порой се плисна над света.
Не му отвърнах... Всъщност те обичам,
напук на всичко дяволско в света.
Мечтите си като крила обличам
и мога с тях към теб да полетя.
``````````````````````````````````ВСТРЕЧУ ДЬЯВОЛА
`````````````(Свидетельство о публикации распространяется только на перевод)
```````````Литературный вольный перевод с болгарского О. Шаховской (Пономаревой)
````````````````````````````````Мечты мои, отчаянье…
`````````````````````````````````в углу сижу, рыдаю,
``````````````````````````````и голова опущна нечаянно,
```````````````````````````````одежду скинула – нагая,
````````````````````````````````````а подо мною
````````````````````````````````пекло жаркое зияет.
`````````````````````````````Явился Дьявол в тот же миг,
`````````````````````````не раз застигнут он бывал рассветом.
````````````````````````````Печали чаша полная – тайник,
``````````````````````ведь о тебе она, о чувствах, о заветном.
````````````````````````Пришёл нежданно и негаданно… у дома…
```````````````````````````````Земные радости сулил,
`````````````````````````мне показалось искренне и скромно…,
`````````````````````````````свет белый под ноги стелил,
```````````````````````````но тень сомнений… ждал награду
````````````````````````````за то, что нАлил штоф свободы.
``````````````````````````````````Но как безжалостна,
````````````````````````````как беспощадна тварь рогатая,
```````````````````````````````когда греху звучали оды…
````````````````````````````Ты станешь, мысль моя, крылата.
``````````````````````````````У Дьявола под стать ему жена.
```````````````````````Я здравицу провозглашу тебе, импровизатор…
````````````````````````````````От гнева твёрдой стала,
``````````````````````````````как будто молнией поражена,
``````````````````````````в глаза плеснувшей светом небывалым.
````````````````````````````А на Земле покуда любят люди,
```````````````````````````````они, счастливые, летают,
```````````````````````````и божий свет в сердца пребудет
`````````````````````````````наперекор различным козням.
```````````````````````````Мечты в надежде крылья обретают,
``````````````````````````````полёты высоки и виртуозны.
14.09.12
Фото © Евгения Пономарева