http://www.stihi.ru/2012/06/22/382
Йорданка Господинова
По камъни, изтръпнали от спъване
се разпиляха грешните посоки…
Светулки в шепа мрака днес загърнаха,
звездите заблещукаха високо…
Задъхано, небето в хлад се свлече,
за да ми каже, че все още мога,
реша ли, да побягна надалече…
Но пак ще търся вярната посока.
Какво, че ще ме брулят ветровете
(съдбата на бодливите е тежка),
нали и днес една искрица свети,
опари ли ме следващата грешка…
По пътища, накуцващи от взиране,
днес бавно се прокрадва тишината.
Но в утрото надежда се провира
за да намери брод във тъмнината.
НА РАССВЕТ
(Свидетельство о публикации распространяется только на перевод)
Литературный перевод с болгарского О. Шаховской (Пономаревой)
Истоптаны по кАмням ноги,
грех бодро пилит направленье…
Рой светляков во мраке бродит,
а звёзды дарят вдохновенье.
Таю дыханье, хлад спустился,
он студит разум – всё могу.
Сбежать бы далеко, влюбиться…,
старательно ищу тропу.
А ветер будет бить-хлестать
(судьба колюча – тяжело),
но искорка светла опять,
ошибки по пятам… назло…
Хромая, вглядываюсь в завтра,
сегодня нянчить тишину,
надежда утром – мой соавтор,
отыщем брод в счастливую страну.
19.09.12
Фото © Ольги Пономаревой