„ПОЭТ”
Анатолий Владимирович Жигулин (1930-2000 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПОЕТЪТ
На смърт осъден е, но продължава
да пише той,
да пише стихове.
Две седмици до примката остават
и липсващото време го зове.
Той цяла нощ в килията си крачи.
Навярно е поетът полудял.
Един от старите добри пазачи
въздъхна тежко, смъртника видял...
Последно утро аленее... Плиска
над редовете скръбният разсвет.
А той към делото да влязат иска –
да се запазят.
Бе голям поет.
Той знаеше, че няма да забравим
последните му крачки с поглед тих.
В сърцето с болка ще четем и славим
негръмкия красив прощален стих...
Живеем днес,
в света широк и беден
заветният му ред е жив сред нас:
„Пишете честно –
сякаш в ден последен!
Животът помни честния ви глас...”
Ударения
ПОЕТЪТ
На смЪрт осЪден е, но продължАва
да пИше тОй,
да пИше стиховЕ.
Две сЕдмици до прИмката остАват
и лИпсваштото врЕме го зовЕ.
Той цЯла нОшт в килИята си крАчи.
НавЯрно е поЕтът полудЯл.
ЕдИн от стАрите добрИ пазАчи
въздЪхна тЕжко, смЪртника видЯл...
ПослЕдно Утро аленЕе... ПлИска
над редовЕте скрЪбният разсвЕт.
А тОй към дЕлото да влЯзат Иска –
да се запАзят.
БЕ голЯм поЕт.
Той знАеше, че нЯма да забрАвим
послЕдните му крАчки с пОглед тИх.
В сърцЕто с бОлка ште четЕм и слАвим
негрЪмкия красИв проштАлен стИх...
ЖивЕем днЕс,
в светА ширОк и бЕден
завЕтният му рЕд е жИв сред нАс:
„ПишЕте чЕстно –
сЯкаш в дЕн послЕден!
ЖивОтът пОмни чЕстния ви глАс...”
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Анатолий Жигулин
ПОЭТ
Его приговорили к высшей мере,
А он писал,
А он писал стихи.
Ещё кассационных две недели,
И нет минут для прочей чепухи.
Врач говорил, что он, наверно, спятил.
Он до утра по камере шагал.
И старый, видно, добрый, надзиратель,
Закрыв окошко, тяжело вздыхал...
Уже заря последняя алела...
Окрасил строки горестный рассвет.
А он просил, чтоб их пришили к делу,
Чтоб сохранить.
Он был большой поэт.
Он знал, что мы отыщем, не забудем,
Услышим те прощальные шаги.
И с болью в сердце прочитают люди
Его совсем не громкие стихи...
И мы живём,
Живём на свете белом,
Его строка заветная жива:
„Пишите честно –
Как перед расстрелом.
Жизнь оправдает честные слова”.
1964 г.
ПОЕТ (вільний переклад, вариант перевода на украинский язык: Петр Голубков)
До „вищої...” поета засудили,
А він писав, Він вірші все писав.
Були ще касаційних дві неділі,
Для нісенітниць часу він не мав.
Лікар казав, він, мабуть, збожеволів.
По камері до ранку крокував.
Наглядач був старий і, видно, добрий,
Закрив віконце, й важко так зітхав...
Зачервоніла вже зоря остання...
Світанок фарбував рядків букет.
А він просив пришити їх до справи,
Щоб зберегти. Великий був поет.
Він знав, що відшукаєм, не забудем,
Почуємо ті кроки у тишІ.
Що з болем в серці прочитають люди
Ті зовсім не гучні його вірші...
І ми живем, живем на світі білім,
І заповітна та строфа жива:
„Пишіть так чесно – як перед розстрІлом.
Час виправдає чесні всі слова”.