„ОН НЕ ВЕРНУЛСЯ ИЗ БОЯ”
Владимир Семёнович Высоцкий (1938-1980 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ТОЙ НЕ СЕ ВЪРНА СЛЕД БОЯ
Всичко друго е днес! Уж е същото пак:
пак са сини просторите мои,
и гората е същата в зной и в сумрак,
само той не пристигна след боя.
Не разбирам сега кой от нас беше прав
в безпокойния спор сред покоя.
Аз съм здрав, но ми липсва добрият му нрав,
щом разбрах, че го няма след боя.
Не припяваше в такт, бе талант да мълчи
и да шепне за нещо си свое,
сутрин рано ме будеше – с първи лъчи,
но не буди ме вчера след боя.
И е пусто сега – и разбрах, че съм сам,
бяхме двама – в мечта и в неволя...
Сякаш огън, сред вятъра в миг разпилян,
съобщи, че го няма след боя.
Пролетта се усмихна, спасена от плен,
и го викна надеждата моя:
„Да запалим, приятел!” Но не е до мен,
вчера той не пристигна след боя.
Наште мъртви не ще ни оставят в беда,
те на пост са пред свойта родина...
Отразяват небесната бистра вода
сред гората дърветата сини.
Беше обща в землянката нашата площ,
беше времето време за двама...
А сега за един. Няма ден, няма нощ,
сякаш мене след боя ме няма.
Ударения
ТОЙ НЕ СЕ ВЪРНА СЛЕД БОЯ
Вси́чко дру́го е дне́с! Уж е съ́штото па́к:
пак са си́ни просто́рите мо́и,
и гора́та е съ́штата в зно́й и в сумра́к,
са́мо то́й не присти́гна след бо́я.
Не разби́рам сега́ кой от на́с бе́ше пра́в
в безпоко́йния спо́р сред поко́я.
Аз съм здра́в, но ми ли́псва добри́ят му нра́в,
штом разбра́х, че го ня́ма след бо́я.
Не припя́ваше в та́кт, бе тала́нт да мълчи́
и да ше́пне за не́што си сво́е,
су́трин ра́но ме бу́деше – с пъ́рви лъчи́,
но не бу́ди ме вче́ра след бо́я.
И е пу́сто сега́ – и разбра́х, че съм са́м,
бя́хме два́ма – в мечта́ и в нево́ля...
Ся́каш о́гън, сред вя́търа в ми́г разпиля́н,
съобшти́, че го ня́ма след бо́я.
Пролетта́ се усми́хна, спасе́на от пле́н,
и го ви́кна наде́ждата мо́я:
„Да запа́лим, прия́тел!” Но не́ е до ме́н,
вче́ра то́й не присти́гна след бо́я.
На́ште мъ́ртви не ште́ ни оста́вят в беда́,
те на по́ст са пред сво́йта роди́на...
Отразя́ват небе́сната би́стра вода́
сред гора́та дърве́тата си́ни.
Бе́ше о́бшта в земля́нката на́шата пло́шт,
бе́ше вре́мето вре́ме за два́ма...
А сега́ за еди́н. Ня́ма де́н, ня́ма но́шт,
ся́каш ме́не след бо́я ме ня́ма.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Высоцкий
ОН НЕ ВЕРНУЛСЯ ИЗ БОЯ
Почему все не так? Вроде все как всегда:
То же небо, опять голубое,
Тот же лес, тот же воздух и та же вода,
Только он не вернулся из боя.
Мне теперь не понять, кто же прав был из нас
В наших спорах без сна и покоя.
Мне не стало хватать его только сейчас,
Когда он не вернулся из боя.
Он молчал невпопад и не в такт подпевал,
Он всегда говорил про другое,
Он мне спать не давал, он с восходом вставал,
А вчера не вернулся из боя.
То, что пусто теперь, не про то разговор:
Вдруг заметил я – нас было двое...
Для меня словно ветром задуло костер,
Когда он не вернулся из боя.
Нынче вырвалась, будто из плена, весна,
По ошибке окликнул его я:
„Друг, оставь покурить”, – а в ответ – тишина...
Он вчера не вернулся из боя.
Наши мертвые нас не оставят в беде,
Наши павшие – как часовые...
Отражается небо в лесу, как в воде,
И деревья стоят голубые.
Нам и места в землянке хватало вполне,
Нам и время текло для обоих...
Все теперь одному, только кажется мне,
Это я не вернулся из боя.
* Песня использована в к/ф „Сыновья уходят в бой” и „Мерседес уходит от погони”.
---------------
Руският поет, певец, актьор и писател Владимир Семьонович Висоцки (Владимир Семёнович Высоцкий) е роден на 25 януари 1938 г. в Москва. През 1955 г. е приет във факултета по механика при Московския инженерно-строителен институт „В. В. Куйбишев“, а през 1956 г. постъпва в класа за актьори към Школата-студия към Московски художествен академичен театър „Немирович-Данченко“, където е студент до 1960 г. От 1960 до 1961 г. е актьор в театър „Пушкин“ в Москва, от 1961 до 1964 г. е актьор по договори с киностудиите в страната, а от 1964 до 1980 г. е актьор в Театъра за драма и комедия на Таганка в Москва. Един от най-известните бардове в Съветския съюз, той е автор на над 800 песни и над 1100 стихотворения, изнасял е концерти в много държави по света, има десетки роли в театъра и над 30 филмови роли. Умира на 25 юли 1980 г. в Москва.