„У КАБИНЕТА ИЛЬИЧА”
Александр Яковлевич Попов/ Яшин (1913-1968 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПРЕД КАБИНЕТА НА ИЛИЧ
Отдавнашна история е тази,
бледнее памет в хорските глави...
Пред ленинския кабинет да пази
стоял войник с винтовка – часови.
Стоял от сутрин, незабележимо,
притиснал пушка до казармен брич.
Илич работел. Хора там ще минат –
радиограми носят и пакети;
известни на войника от портрети
другари посещавали Илич.
Пристигаха от фронта вести лоши.
Отпред посреща Ленин всеки гост,
а пред вратата денем там и нощем
войникът с пушка твърдо е на пост.
Но ето че Илич видя войника,
вратата тежка задържа с юмрук,
взе стол и в кабинета го извика,
помоли го:
– Седнете, драги, тук!
Май нищо странно в случката не става –
поднесъл стол, поканил го за час...
Но Ленин тук е целият пред нас!
Народът нищо важно не забравя.
Ударения
ПРЕД КАБИНЕТА НА ИЛИЧ
ОтдАвнашна истОрия е тАзи,
бледнЕе пАмет в хОрските главИ...
Пред лЕнинския кабинЕт да пАзи
стоЯл войнИк с винтОвка – часовИ.
СтоЯл от сУтрин, незабележИмо,
притИснал пУшка до казАрмен брИч.
ИлИч рабОтел. ХОра тАм ште мИнат –
радиогрАми нОсят и пакЕти;
извЕстни на войнИка от портрЕти
другАри посещАвали ИлИч.
ПристИгаха от фрОнта вЕсти лОши.
ОтпрЕд посрЕшта ЛЕнин всЕки гОст,
а пред вратАта дЕнем тАм и нОштем
войнИкът с пУшка твЪрдо е на пОст.
Но Ето че ИлИч видЯ войнИка,
вратАта тЕжка задържА с юмрУк,
взе стОл и в кабинЕта го извИка,
помОли го:
– СеднЕте, дрАги, тУк!
Май нИшто стрАнно в слУчката не стАва –
поднЕсъл стОл, покАнил го за чАс...
Но ЛЕнин тУк е цЕлият пред нАс!
НарОдът нИшто вАжно не забрАвя.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Яшин
У КАБИНЕТА ИЛЬИЧА
Давно история случилась эта,
А все не меркнет в памяти людской...
У двери ленинского кабинета
Стоял солдат с винтовкой – часовой.
Стоял с утра, неслышный, неприметный,
Навытяжку, прижав ружье к плечу.
Ильич работал. Коридором светлым
Несли радиограммы и пакеты;
Знакомые солдату по портретам
Товарищи входили к Ильичу.
Плохие с фронта поступали вести.
Шли ходоки, и Ленин их встречал
И провожал. И все на том же месте
Солдат с ружьем навытяжку стоял.
И вот Ильич, бойца того заметив,
Тугую дверь попридержал ногой,
Взял стул в своем рабочем кабинете
И попросил:
– Садитесь, дорогой!
Казалось, что особого случилось –
Ну, вынес стул, ну, попросил присесть...
Ведь не сказался ж в этом Ленин весь?
А ничего в народе не забылось.
1956 г.
---------------
Руският поет и писател Александр Яшин (Александр Яковлевич Попов) е роден на 14/27 март 1913 г. в с. Блудново, Вологодска губерния. Твори в литературното направление социалистически реализъм. Автор е на стихосбирките „Песни Северу” (1934 г.), „На Балтике было” (1942 г.), „Земляки” (1946 г.), „Советский человек” (1951 г.), „Свежий хлеб” (1957 г.), „Совесть” (1961 г.), „Босиком по земле” (1965 г.), „День творенья” (1968 г.), на книгите-поеми „Город гнева” (1943 г.), „Алёна Фомина” (1949 г.), книгите с разкази „Рычаги” (1956 г.), „Вологодская свадьба” (1962 г.), „Два рассказа” (1987 г.), повестите „Сирота” (1962 г.), „Угощаю рябиной” (1965 г.), „В гостях у сына” (посмъртно, 1987 г.) и др. За творчеството си е носител на високи държавни отличия. Умира на 11 юли 1968 г. в Москва.