„НА МОГИЛЕ МАТЕРИ”
Василий Васильевич Казин (1898-1981 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НА ГРОБА НА МАМА
През екота московски с градски вятър
при теб, при твоя тежък благовест,
сред вечния покой на резервата –
на Пятницкото гробище съм днес.
Притихнал взор под надпис кратък свела,
с характера ти простичък е в тон
могилката, от твойта скромност взела
под кръста свят на вечния заслон.
Поставям рози пищно подредени
и сякаш чувам, мамо, твоя глас:
„Защо се харчиш, синко, тъй за мене?
И с полско цвете ще се радвам аз!”
Но аз мълча. Ах, скъпа, ако можех,
сърце до рози сложил бих. Тъжа
за твоите сълзи, сълзи тревожни,
и сам сълзи не мога да сдържа.
Гнети ме мъката, с недоумение
като в душата ми забит пирон:
Стоя си – твое живо продължение,
изгубило началото си в стон.
Ударения
НА ГРОБА НА МАМА
През Екота москОвски с грАдски вЯтър
при тЕб, при твОя тЕжък благовЕст,
сред вЕчния покОй на резервАта –
на ПЯтницкото грОбиште съм днЕс.
ПритИхнал взОр под нАдпис крАтък свЕла,
с харАктера ти прОстичък е в тОн
могИлката, от твОйта скрОмност взЕла
под крЪста свЯт на вЕчния заслОн.
ПостАвям рОзи пИщно подредЕни
и сЯкаш чУвам, мАмо, твОя глАс:
„ЗаштО се хАрчиш, сИнко, тЪй за мЕне?
И с пОлско цвЕте ште се рАдвам Аз!”
Но Аз мълчА. Ах, скЪпа, ако мОжех,
сърцЕ до рОзи слОжил бих. ТъжА
за твОите сълзИ, сълзИ тревОжни,
и сАм сълзИ не мОга да сдържА.
ГнетИ ме мЪката, с недоумЕние
катО в душАта ми забИт пирОн:
СтоЯ си – твОе жИво продължЕние,
изгУбило начАлото си в стОн.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Василий Казин
НА МОГИЛЕ МАТЕРИ
Сквозь гул Москвы, кипенье городское
К тебе, чей век нуждой был так тяжел,
Я в заповедник вечного покоя –
На Пятницкое кладбище пришел.
Глядит неброско надписи короткость.
Как бы в твоем характере простом
Взяла могила эту скромность, кротость,
Задумавшись, притихнув под крестом.
Кладу я розы пышного наряда.
И словно слышу, мама, голос твой:
„Ну что так тратишься, сынок? Я рада
Была бы и ромашке полевой”.
Но я молчу. Когда бы мог, родная,
И сердце положил бы сверху роз.
Твоих забот все слезы вспоминая,
Сам удержаться не могу от слез.
Гнетет и горе, и недоуменье
Гвоздем засело в существо мое:
Стою – твое живое продолженье,
Начало потерявшее свое.
1952 г.
---------------
Руският поет Василий Казин (Василий Васильевич Казин) е роден на 25 юли/6 август 1898 г. в Москва. Първото му публикувано стихотворение е през 1914 г. във в. „Копейка”. През 1918 г. участва в организирането на Съюза на работническата младеж към Третия интернационал, член е на литературното студио „Пролеткульт”. Публикува в издания като „Гудки”, „Творчество”, „Красная новь”, „Комсомольская правда”, „Красная нива” и др. Съосновател е на обществото на пролетарските писатели „Кузница” (1920 г.), редактор е на „Гослитиздат” (1931-1940 г.). Автор е на стихосбирките „Рабочий май” (1922 г.), „Избранные стихи” (1925 г.), „Лисья шуба и любовь” (1926 г.), „Признания” (1928 г.), „Стихотворения” (1937 г.), „Стихотворения 1956 года” (1957 г.), „Великий почин” (1958 г.), „Стихотворения и поэмы” (1964 г.), „Приметы: стихи” (1970 г.), „Три поэмы” (1974 г.), „Избранное” (1978 г.) и др. Умира на 1 октомври 1981 г. в Москва.