„БЫТЬ ЖЕНЩИНОЙ...”
Римма/Рэмо Фёдоровна Казакова (1932-2008 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЖЕНА ДА БЪДЕШ
Жена да бъдеш – що туй значи?
Каква ли тайна я гнети?
Тя тук сега е. Но незрящ си.
Не можеш да я видиш ти.
Тя тук е. Търсиш я полека.
Не си виновен в нищо – сляп!
Ще я избираш, както лекар
на болния предписва хап.
И щом пристигне, тя оставя
пред верността към теб стена,
тя идва – както преминават
блокада, чума и война.
И щом пристигне, се оглежда
и се представя с добрина,
като проводник ток провежда
над теб и пали светлина.
И щом пристигне, щом понечи
в труда ти да реди слова,
от теб към теб те води вече,
о, как ти искаше това!
Но щом жената заминава,
щом взор победен не склони,
тя безвъзвратно те лишава
от всичко и от всички дни.
И ти, добрият, непоискан
в далечното й там и тук,
си безполезен ключ, притиснат
в печалния й мил юмрук.
В усмивка сълзи тя ще хваща,
лъжа и правда с дъх горещ...
О, как щастлив си ти, незрящи,
че няма туй да разбереш.
Ударения
ЖЕНА ДА БЪДЕШ
ЖенА да бЪдеш – штО туй знАчи?
КаквА ли тАйна я гнетИ?
Тя тУк сегА е. Но незрЯшт си.
Не мОжеш да я вИдиш тИ.
Тя тУк е. ТЪрсиш я полЕка.
Не сИ винОвен в нИшто – слЯп!
Ште я избИраш, кАкто лЕкар
на бОлния предпИсва хАп.
И штОм пристИгне, тЯ остАвя
пред верносттА към тЕб стенА,
тя Идва – кАкто преминАват
блокАда, чУма и войнА.
И штОм пристИгне, се оглЕжда
и се предстАвя с добринА,
катО провОдник тОк провЕжда
над тЕб и пАли светлинА.
И штОм пристИгне, щОм понЕчи
в трудА ти да редИ словА,
от тЕб към тЕб те вОди вЕче,
о, кАк ти Искаше товА!
Но штОм женАта заминАва,
штом взОр побЕден не склонИ,
тя безвъзврАтно те лишАва
от всИчко и от всИчки днИ.
И тИ, добрИят, непоИскан
в далЕчното й тАм и тУк,
си безполЕзен клЮч, притИснат
в печАлния й мИл юмрУк.
В усмИвка сЪлзи тЯ ште хвАща,
лъжА и прАвда с дЪх горЕшт...
О, кАк штастлИв си тИ, незрЯшти,
че нЯма тУй да разберЕш.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Римма Казакова
БЫТЬ ЖЕНЩИНОЙ...
Быть женщиной – что это значит?
Какою тайною владеть?
Вот женщина. Но ты незрячий.
Тебе ее не разглядеть.
Вот женщина. Но ты незрячий.
Ни в чем не виноват, незряч!
А женщина себя назначит,
как хворому лекарство – врач.
И если женщина приходит,
себе единственно верна,
она приходит – как проходит
чума, блокада и война.
И если женщина приходит
и о себе заводит речь,
она, как провод, ток проводит,
чтоб над тобою свет зажечь.
И если женщина приходит,
чтоб оторвать тебя от дел,
она тебя к тебе приводит.
О, как ты этого хотел!
Но если женщина уходит,
побито голову неся,
то все равно с собой уводит
бесповоротно все и вся.
И ты, тот, истинный, тот, лучший,
ты тоже – там, в том далеке,
зажат, как бесполезный ключик,
в ее печальном кулачке.
Она в улыбку слезы спрячет,
переиначит правду в ложь...
Как счастлив ты, что ты незрячий
и что потери не поймешь.
1972 г.
---------------
Руската поетеса Римма Казакова (Римма/Рэмо Фёдоровна Казако;ва) е родена на 27 януари 1932 г. в Севастопол. Авторка е на текстовете на десетки популярни песни от съветския период, изпяти от звезди на руската естрада. През 80-те години е избрана за първи секретар на Съюза на писателите в Москва и остава на тази длъжност до края на живота си. Авторка е на десетки стихосбирки, сред които „Встретимся на Востоке” (1958 г.), „Там, где ты” (1960 г.), „Стихи” (1962 г.), „Избранная лирика” (1964 г.), „Пятницы” (1965 г.), „В тайге не плачут” (1965 г.), „Поверить снегу” (1967 г.), „Елки зеленые” (1969 г.), „Снежная баба” (1972 г.), „По¬мню. Стихи разных лет” (1974 г.), „Набело” (1977 г.), „Русло” (1979 г.), „Страна Любовь” (1980 г.), „Пробный камень” (1982 г.), „Сойди с холма” (1984 г.), „Сюжет надежды” (1991 г.), „Наугад” (1995 г.), „Возлюби” (1996 г.), „Ломка” (1997 г.), „Стихи и песни” (2000 г.), „Безответная любовь. Про то самое” (2000 г.), „Мгновение, тебя благодарю” (2006 г.), „Ты меня любишь” (2006 г.), „Стихи о любви” (2006 г.), „Пора” (2008 г.) и др. Умира на 19 май 2008 г. в градчето Перхушково, Московска област.