НИКОЛАЙ ГОЛОВКИН
РАЗЛУКА КАК ВЕЧНАЯ СПУТНИЦА…
***
Разлука – как вечная спутница:
Прогонишь – опять возвращается.
Её не пугает распутица.
От сердца всё к сердцу скитается.
Её появленье негаданно.
Нежданно, уж это – наверное
Как будто судьбой предугадано –
Быть порознь. Вот заданность скверная.
Как будто судьбою начертаны
Развилка дорог и прощание.
Доказано много раз: смертны мы.
Но хочется верить в свидание.
НИКОЛАЙ ГОЛОВКИН
РАЗЛЪКАТА ВЕЧНА Е СПЪТНИЦА…
Превод на болгарски Величка Петрова
Разлъката вечна е спътница:
И прогонена, тя се завръща.
Не плаши я нея разпътица.
От сърце си, сърцето обгръща.
Явява се бързо невидимо.
Нечакана, истински вярна е.
Щом бъдното е предугадено
Съдбата е лошо зададена.
Щом бъдното в нас, начертано е.
Развития път и сбогуване.
То смъртни сме, ясно, безспорно е.
Но с вярване в другото виждане.
;