Памяти миллионов эмигрантов-изгнанников из России,
на чужбине оставшихся верными своей Родине
и любивших нашу Россию не меньше, чем мы.
В чужие заброшены дали,
Вдали от родной стороны
Россию они не предали,
России остались верны.
Чужбина – открытая рана,
Но душу свою сберегли
В Брюсселе графиня Татьяна,
В Париже мадам Натали.
Ах, Родина, ты за кордоном,
Но нет и не будет другой.
Хранится в платке за иконой
Щепотка земли дорогой.
Им снились цветы на поляне,
Ромашки рязанской земли -
В Брюсселе графине Татьяне,
В Париже мадам Натали.
Пусть Родина где-то далёко,
Никто их в России не ждёт.
Но Солнце приходит с Востока,
Оно из России идёт.
Кресты поднялись из тумана,
Где в землю чужую легли
В Брюсселе графиня Татьяна,
В Париже мадам Натали.
Из сборника «Открытая исповедь" (М. 2007 г.)
РУСКА УЧАСТ
Перевод на болгарский язык: Красимир ГЕОРГИЕВ
В памет на милионите емигранти – изгнаници от Русия,
останали в чужбина верни на своята Родина
и обичащи нашата Русия нне по-малко от нас.
По чужди земи разпиляни
далече от родния кът,
Русия при тях ще остане,
Русия в сърцата таят.
Чужбина – отворена рана,
душа изтерзана боли –
сред Брюксел графиня Татяна,
в Париж е мадам Натали.
Родино, стоиш зад кордона
единствена, с приказен ръст.
В торбичка до родна икона
запазили шепичка пръст.
Сънуват цветя на поляна,
рязанската лайка цъфти –
сред Брюксел графиня Татяна,
в Париж е мадам Натали.
алечен обречен завет,
пак слънце от изток изгрява
към тях от Русия с привет.
Мъглите под кръст ще ги хванат,
в чужбина смъртта ще вали –
сред Брюксел графиня Татяна,
в Париж е мадам Натали.
http://www.stihi.ru/2013/08/18/74
о------------------------------- Из записной книжки ------------------------
Жизнь – экзамен на звание человека, и этот экзамен сдаёт каждый.