„ДЕНЬГИ”
Ипполит Фёдорович Богданович (1743-1803 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПАРИТЕ
Беда е без пари; но що за сила дават
парите нам? Без тях – ни щастие, ни слава,
без тях е скучен дългият живот, дори
беди животът носи, нямаш ли пари.
Беда е без пари; парите са в закони,
въздават и продават ласки и поклони.
О, вий пари, пари! Любими и добри,
почита ви светът: беда е без пари.
Беда е без пари; в живота кратък тъжно
да търсим изобилно щастие сме длъжни;
и нищо, че в парите суета гори,
без тази суета беда е без пари.
Ударения
ПАРИТЕ
БедА е без парИ; но штО за сИла дАват
парИте нАм? Без тЯх – ни штАстие, ни слАва,
без тЯх е скУчен дЪлгият живОт, дорИ
бедИ живОтът нОси, нЯмаш ли парИ.
БедА е без парИ; парИте са в закОни,
въздАват и продАват лАски и поклОни.
О, вИй парИ, парИ! ЛюбИми и добрИ,
почИта ви светЪт: бедА е без парИ.
БедА е без парИ; в живОта крАтък тЪжно
да тЪрсим изобИлно штАстие сме длЪжни;
и нИшто, че в парИте суетА горИ,
без тАзи суетА бедА е без парИ.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Ипполит Богданович
ДЕНЬГИ
Беда, коль денег нет; но что за сила тянет
К богатству всех людей? Без денег счастье вянет,
И жизнь без них скучна, живи хотя сто лет;
Пока твой век минет – беда! коль денег нет.
Беда, коль денег нет; везде сии законы,
Что деньгам воздают и ласки и поклоны.
О деньги, деньги! Вас и чтит и любит свет,
И каждый вопиет: беда, коль денег нет.
Беда, коль денег нет; имея жизнь толь кратку,
Приписывать должны мы счастие к достатку;
Хоть деньги множество нам делают сует,
Однако без сует беда, коль денег нет.
1761 г.
---------------
Руският поет, драматург и преводач Иполит Богданович (Ипполит Фёдорович Богданович) е роден на 23 декември 1743/3 януари 1744 г. в селището Переволочна, Киевска губерния. Пише поезия от детските си години, 14-годишен публикува стихове в различни издания. Учи в Московския университет, след което е служител в университета. От 1764 г. работи в чуждестранни дипломатически служби, а от 1780 г. в държавния архив. Автор е на поеми, повести и писания като „Сугубое блаженство” (1765 г.), „Лира, или собрание разных сочинений” (1773 г.), „Русские пословицы” (1785 г.), „Добромысл” (1805 г.), на пиесите „Радость Душеньки” (1786 г.), „Славяне” (1787 г.) и др. Сред творбите му най-известна е поемата „Душенька” (1778 г.) – авторизирана интерпретация на романа на Лафонтен „Любовта на Психея и Купидон”. Издател е на сп. „Невинное упражнение” (1763 г.) и сп. „Петербургский вестник” (1775 г.), редактор е на в. „Санкт-Петербургские ведомости” (1775-1782 г.). Член е на Руската академия (1783 г.), председател е на държавния архив (1788-1795 г.). Умира на 6/18 януари 1803 г. в гр. Курск.