„ПЕСНЯ”
Ермил Иванович Костров (1755-1796 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПЕСЕН
Прощавай, драги мой пастир,
по теб гърдите ми горяха,
прости, оставям тази шир,
където дни щастливи бяха,
зовеше страст духът безспир
и нежност с нежност си играха.
На бряг недраг уединен,
духа ти ще зовя всечасно
и ще тъгувам ден след ден,
но ще повтарям там нещастно –
до теб плачевен зов сломен
не стига... Ще лети безгласно.
Но ти, любима, не плачи,
не ще съм дълго в мрачна скука,
смъртта беди ще заличи,
ще бъде край на нашта мъка –
в живота вяра не звучи,
щом ние с тебе сме в разлъка.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Ермил Костров
ПЕСНЯ
Прости, любезный мой пастух,
Кем грудь моя всегда пылала,
Прости, оставлю здешний луг,
Где каждый день с тобой бывала,
Где восхищался страстью дух
И нежность с нежностью играла.
Уединясь на брег другой,
Я стану повторять всечасно,
Что я одним горю тобой;
Но стану повторять несчастно:
К тебе плачевный голос мой
Не дойдет... полетит напрасно.
Но ты не плачь, не плачь, мой свет,
Не долго буду в томной скуке,
Ты знаешь: смерть конец всех бед,
Конец страдания и муке –
И мне, мне жить надежды нет,
Коль буду я с тобой в разлуке.
---------------
Руският поет и преводач Ермил Костров (Ермил Иванович Костров) е роден на 6 януари 1755 г. в с. Синегорие, Вятска губерния (Кировска област). Завършва филологическия факултет на Московския университет със степен бакалавър (1779 г.) и работи на длъжността университетски стихотворец. Превежда на руски „Илиадата” на Омир, „Златното магаре” на Апулей и „Тактика” на Волтер. След 1786 г. публикува свои стихове и преводи в издания като „Зеркало света”, „Московские Ведомости”, „Приятное и полезное препровождение времени”, „Аониды” и др. През последните години от живота си се алкохолизира. Умира на 9 декември 1796 г. в Москва. През 1802 г. в Петербург са издадени пълни събрани съчинения на неговите авторски и преводни поетични творби.