„ВЕЧНОСТЬ”
Михаил Матвеевич Херасков (1733-1807 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВЕЧНОСТ
Зад склона вечността откри се,
изчезна земният ми свят;
пред мене нов живот яви се
и нов небесен благодат;
смени се цялата вселена,
от тленна стана тя нетленна.
Зад светлината – свят голям,
по-хубав, в слънце той сияе,
но щом се вгледам към безкрая –
блести, но няма пламък там.
Ударения
ВЕЧНОСТ
Зад склОна вечносттА открИ се,
изчЕзна зЕмният ми свЯт;
пред мЕне нОв живОт явИ се
и нОв небЕсен благодАт;
сменИ се цЯлата вселЕна,
от тлЕнна стАна тЯ нетлЕнна.
Зад светлинАта – свЯт голЯм,
по-хУбав, в слЪнце тОй сиЯе,
но штОм се вглЕдам към безкрАя –
блестИ, но нЯма плАмък тАм.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Михаил Херасков
ВЕЧНОСТЬ
Завеса вечности открылась,
И мiръ вещественный исчезъ;
Мне новая земля явилась
И новая краса небесъ;
Преобразилась вся вселенна,
Изъ тленной сделалась нетленна. –
Сквозь светъ я вижу лучшiй светъ;
Сiялъ, какъ солнце, онъ въ начале;
Но чемъ смотрю я дале – дале,
Темъ паче блещетъ, – но не жжетъ.
---------------
Руският писател, поет, драматург и държавен деец Михаил Матвеевич Херасков е роден на 25 октомври/5 ноември 1733 г. в Переяслявл, Киевска губерния. Завършил е Кадетския корпус в Петербург. Работи като ръководител на полиграфското звено към Московския университет. Автор е на стихосбирките „Новые оды” (1762 г.), „Философические оды или песни” (1769 г.), на книгата с басни „Нравоучительные басни” (1764 г.), на романите „Нума Помпилий” (1768 г.), „Кадм и Гармония” (1787 г.), „Полидор, сын Кадма и Гармонии” (1792 г.), на епическите поеми „Чесменский бой” (1771 г.), „Россияда” (1778 г.), „Владимир возрожденный” (1785 г.), „Царь, или Освобожденный Новгород” (1800 г.), на дидактическите приказни поеми „Плоды наук” (1761 г.), „Вселенная, мир духовный” (1790 г.), „Пилигримы, или Искатели счастья” (1795 г.), „Бахариана” (1805 г.), трагедиите „Венецианская монахиня” (1758 г.), „Пламене” (1762 г., публикувана през 1765 г.), „Мартезия и Фалестра” (1766 г.), „Борислав” (1772 г., публикувана през 1774 г.), „Идолопоклонники, или Горислава” (1782 г.), „Юлиан Отступник” (1790 г.), „Цид” (1790 г.), „Освобожденная Москва” (1798 г.), „Зореида и Ростислав” (1807 г.), комедиите „Безбожник” (1761 г.), „Ненавистник” (1770 г.), драмите „Друг несчастных” (1774 г.), „Гонимые” (1775 г.), „Милана” (1786 г.), „Школа добродетели” (1796 г.), „Извинительная ревность” (1796 г.) и др. Умира на 27 септември/9 октомври 1807 г. в Москва.