„Я ОДИНОК СРЕДИ ЛЮДЕЙ...”
Дмитрий Михайлович Цензор (1877-1947 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
САМОТЕН СЪМ СРЕД ХОРАТА
Самотен съм сред хора, знам,
че чужд съм в техните души.
Таз мъка в дните ми тежи –
трагедията да си сам.
Когато с болка гледам вън,
в мен няма злоба, а печал.
За всички хора ми е жал,
за техния безжизнен сън.
Но млъквам, пориви тая.
И влизам в нощната тъма,
ненужен никому димя
ненужна никому тъга.
Ударения
САМОТЕН СЪМ СРЕД ХОРАТА
Само́тен съм сред хо́ра, зна́м,
че чу́жд съм в те́хните души́.
Таз мъ́ка в дни́те ми тежи́ –
траге́дията да си са́м.
Кога́то с бо́лка гле́дам въ́н,
в мен ня́ма зло́ба, а печа́л.
За вси́чки хо́ра ми е жа́л,
за те́хния безжи́знен съ́н.
Но млъ́квам, по́риви тая́.
И вли́зам в но́щната тъма́,
нену́жен ни́кому димя́
нену́жна ни́кому тъга́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Дмитрий Цензор
Я ОДИНОК СРЕДИ ЛЮДЕЙ...
Я одинок среди людей,
Моя душа чужда для них.
И в этом горе дней моих,
Трагедия судьбы моей.
Когда бывает больно мне –
Во мне не злоба, а печаль.
Мне всех людей безмерно жаль
В их темноте, в их тусклом сне.
Но умолкаю и таюсь.
И, уходя в ночную тьму,
Несу, ненужный никому,
Никем не понятую грусть.
1904 г.
* (вариант перевода с русского языка на английский язык: Людмила Пургина)
I'm alone among the people, alien
To their interests and vanity of days,
And that grief now is only my failure,
And that is tragedy of my inconstant fate.
When I feel pain, there's no any anger
In me, I feel the only sorrow.
I'm filled with a pity to the strangeness their:
Immensly I regret of their darkened souls.
But I stop talking, try to hide in night,
I'm going away, I'm leaving them.
And carry with me disappointment for times,
Being useless with unclear melancholy.
* (экспромт: Александр Морозов - Морозовлит)
Промчалось больше сотни лет,
Но, как и прежде рок жесток.
Всё так же грусть несёт поэт,
Не нужен, беден, одинок...