„НЕИЗВЕСТНОСТЬ ЖИЗНИ”
Михаил Никитич Муравьев (1757-1807 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НЕИЗВЕСТНОСТТА НА ЖИВОТА
Когато мрачни нощи гушнат свод небесен
и дърпа погледа ми уморен сънят,
с неволен полъх пред очите ми ще блесне
мигът, когато ще напусна този свят.
За смъртните е този преход непонятен!
Трепери естеството ни пред този час,
необходим миг, неизвестен, безвъзвратен –
кой знае колко е далече той от нас?
И както вихър леден, в пещерите вейнал,
сред морски бездни кораби грози,
така смъртта, при нас нахлула ненадейно,
пред бурята заспалите ще порази.
Болеем мигновени радости в живота,
на края на безкрайна пропаст носим жар.
Не вехне цвят на рози, скъсан от стъблото,
но късащият вижда черния лодкар.
На дългия поток житейски не разчитай,
о, смъртни! Към всевишния надежди рей,
страни от гордостта, помни, че миг са дните.
Тук кротко премини – и вечно там живей.
Ударения
НЕИЗВЕСТНОСТТА НА ЖИВОТА
Кога́то мра́чни но́шти гу́шнат сво́д небе́сен
и дъ́рпа по́гледа ми уморе́н съня́т,
с нево́лен по́лъх пред очи́те ми ште бле́сне
мигъ́т, кога́то ште напу́сна то́зи свя́т.
За смъ́ртните е то́зи пре́ход непоня́тен!
Трепе́ри естество́то ни пред то́зи ча́с,
необходи́м миг, неизве́стен, безвъзвра́тен –
кой зна́е ко́лко е дале́че то́й от на́с?
И ка́кто ви́хър ле́ден, в пештери́те ве́йнал,
сред мо́рски бе́здни ко́раби грози́,
така́ смъртта́, при на́с нахлу́ла ненаде́йно,
пред бу́рята заспа́лите ште порази́.
Боле́ем мигнове́ни ра́дости в живо́та,
на кра́я на безкра́йна про́паст но́сим жа́р.
Не ве́хне цвя́т на ро́зи, скъ́сан от стъбло́то,
но къ́саштият ви́жда че́рния лодка́р.
На дъ́лгия пото́к жите́йски не разчи́тай,
о, смъ́ртни! Към всеви́шния наде́жди ре́й,
страни́ от гордостта́, помни́, че ми́г са дни́те.
Тук кро́тко премини́ – и ве́чно та́м живе́й.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Михаил Муравьев
НЕИЗВЕСТНОСТЬ ЖИЗНИ
Когда небесный свод обымут мрачны ночи
И томные глаза сокрою я на сон,
Невольным манием предстанет перед очи
Мгновенье, в кое я из света выду вон.
Ужасный переход и смертным непонятный!
Трепещет естество, вообразив сей час,
Необходимый час, безвестный, безвозвратный, –
Кто знает, далеко ль от каждого из нас?
Как вихрь, что, убежав из северной пещеры,
Вскрутится и корабль в пучину погрузит,
Так смерть нечаянно разрушит наши меры
И в безопасности заснувших поразит.
Гоняясь пристально за радостью мгновенной,
Отверстой пропасти мы ходим на краю.
Цвет розы не поблек, со стебля сриновенный, –
Уж тот, кто рвал её, зрит бедственну ладью.
На долгий жизни ток отнюдь не полагайся,
О смертный! Вышнему надежды поручив
И помня краткость дней, от гордости чуждайся.
Ты по земле пройдешь – там будешь вечно жить.
1775 г.
---------------
Руският поет и преводач Михаил Муравьов (Михаил Никитич Муравьёв) е роден на 25 октомври/5 ноември 1757 г. в Смоленск. Започва да пише и публикува съвсем млад. През 1768 г. постъпва в гимназията към Московския университет, а полвин година по-късно става студент в университета. През 1776 г. е приет в Свободното събрание на любителите на руското слово. През 1800 г. е определен за сенатор, а от 1801 г. е секретар към кабинета на Александър І. Основател е на научното списание „Московские Ученые Ведомости”. Автор е на литературните произведения „Эклога” (1771 г.), „Басни в стихах” (1773 г.), „Переводные стихотворения” (1773 г.), „Обитатель предместья и Эмилиевы письма” (публикувано през 1815 г.). Събрани съчинения на неговото творчество са издадени през 1819-1820 г., 1847 г., 1857 г. и 1960 г. Има трудове по теория на историята. Превеждал е Вергилий, Торквато Тассо и френски поети. Умира на 29 юли/10 август 1807 г. в Санкт Петербург.