„ДАР НАПРАСНЫЙ, ДАР СЛУЧАЙНЫЙ...”
Александр Сергеевич Пушкин (1799-1837 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ДАР НАПРАЗЕН, ДАР СЛУЧАЕН
Дар напразен, дар случаен,
в мен, животе, що блести?
Щом в съдбата с властна тайна
си на смърт осъден ти!
Кой, враждебна власт владеещ,
призова ме и следи
страст в душата ми да зрее,
ум загадки да реди?
Няма цел пред мойта участ:
пусти са сърце и ум
и тъгата ме измъчва
с еднозвучен жизнен шум.
Ударения
ДАР НАПРАЗЕН, ДАР СЛУЧАЕН
Да́р напра́зен, да́р случа́ен,
в ме́н, живо́те, што́ блести́?
Што́м в съдба́та с вла́стна та́йна
си на смъ́рт осъ́ден ти́!
Ко́й, вражде́бна вла́ст владе́ешт,
призова́ ме и следи́
стра́ст в душа́та ми да зре́е,
у́м зага́дки да реди́?
Ня́ма це́л пред мо́йта у́част:
пу́сти са сърце́ и у́м
и тъга́та ме измъ́чва
с еднозву́чен жи́знен шу́м.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Сергеевич Пушкин
ДАР НАПРАСНЫЙ, ДАР СЛУЧАЙНЫЙ...
Дар напрасный, дар случайный,
Жизнь, зачем ты мне дана?
Иль зачем судьбою тайной
Ты на казнь осуждена?
Кто меня враждебной властью
Из ничтожества воззвал,
Душу мне наполнил страстью,
Ум сомненьем взволновал?..
Цели нет передо мною:
Сердце пусто, празден ум,
И томит меня тоскою
Однозвучный жизни шум.
1828 г.
---------------
Руският поет и писател Александър Пушкин (Александр Сергеевич Пушкин) е роден на 26 май/6 юни 1799 г. в Москва. Завършва Императорския лицей в Царско село, близо до Санкт Петербург (1817 г.). Заради връзките му с декабристите и творбите му против самодържавието и крепостничеството на няколко пъти е интерниран. Велик творец, той е родоначалник на новата руска литература и на съвременния руски литературен език. Голяма част от творбите му са шедьоври. Автор е на стотици стихотворения, писани в периода 1813-1836 г., на романа в стихове „Евгений Онегин” (1832 г.), на поемите „Руслан и Людмила” (1820 г.), „Кавказский пленник” (1821 г.), „Гавриилиада” (1821 г.), „Вадим” (1822 г.), „Братья разбойники” (1822 г.), „Бахчисарайский фонтан” (1823 г.), „Цыганы” (1824 г.), „Граф Нулин” (1825 г.), „Полтава” (1829 г.), „Тазит” (1830 г.), „Домик в Коломне” (1830 г.), „Езерский” (1832 г.), „Анджело” (1833 г.), „Медный всадник” (1833 г.), на драмите „Борис Годунов” (1825 г.), „Скупой рыцарь” (1830 г.), „Моцарт и Сальери” (1830 г.), „Каменный гость” (1830 г.), „Пир во время чумы” (1830 г.), „Русалка” (1832 г.), на романи и повести като „Арап Петра Великого” (1827 г.), „Роман в письмах” (1829 г.), „Повести покойного Ивана Петровича Белкина” (1830 г.), „История села Горюхина” (1830 г.), „Рославлев” (1831 г.), „Дубровский” (1833 г.), „Пиковая дама” (1834 г.), „История Пугачёва” (1834 г.), „Египетские ночи” (1835 г.), „Путешествие в Арзрум во время похода 1829 года” (1835 г.), „Капитанская дочка” (1836 г.), на приказни истории като „Жених” (1825 г.), „Сказка о попе и о работнике его Балде” (1830 г.), „Сказка о медведихе” (1831 г.), „Сказка о царе Салтане, о сыне его славном и могучем богатыре князе Гвидоне Салтановиче и о прекрасной царевне лебеди” (1831 г.), „Сказка о рыбаке и рыбке” (1833 г.), „Сказка о мёртвой царевне и семи богатырях” (1833 г.), „Сказка о золотом петушке” (1834 г.) и мн. др. Член е на Императорската руска академия (1833 г.). Загива при дуел с бившия френски сенатор Жорж Дантес на 29 януари/10 февруари 1837 г. в Санкт Петербург.