Нарисувай ми облак със цвят на море
и във този замръзнал ноември
го накарай в очите ми южно да спре
и да върне смехът ми по тебе…
Подари ми дъга посред сивият ден.
После всички откраднати думи
ще се върнат…И пак ще будувам небе
дето пали в ума ми безумие…
Открадни ми мечти от онази тъга,
дето нощем те кара да чакаш.
Моят свят днес прилича на бурна река…
Две звезди плахо светят във мрака
като летен копнеж, като път към дома
и ме връщат при теб в тъмнината…
Аз съм жадна за глътка планинска вода
и за въгленче, скрито в душата…
Пожелай ми късмет. И не чакай от мен
да съм ласка в съня на здрачаване…
Днес орисвам света ти със диви коне,
щом все още мечти ти дарявам…