Под щитовете от чадъри скрити,
притичват хора в локвите без път.
На ъгъла, потънали в очите си,
момиче и момче стоят.
Целуват се като че за последно,
прегръщат се като за първи път.
Пред погледи - и укорни, и гневни -
две птици нежни в есенния дъжд.
Не отминавайте с чадър в душите,
поспрете се пред тяхната любов!
Че сам Бог я кръщава днес неистов
с порои от небесен благослов.
ЛЮБОВЬ ПОД ДОЖДЕМ
Перевод с болгарского Валерия Латынина
Под крышей зонтиков цветных
бегут прохожие по лужам.
Дождь не пугает лишь двоих -
влюбленных. Им и зонт не нужен.
Целуются, как в первый раз,
Или в последний - без смущенья.
Не видят раздраженных глаз
две птицы под дождем осенним.
Сложите зонт в душе своей.
Любовь зазорной не бывает!
Сам Бог сегодня служит ей -
Небесной влагой окропляет.