Посвещавам на децата,
отраснали без бащи.
За мене ти остана непознат -
макар че по закон си ми родител.
И в този тъжен и объркан свят
с теб само си докоснахме душите.
Преминах хребета на възрастта,
когато търсех сила и закрила.
За дните, преживени без баща,
отдавна всички лихви съм платила.
О, не като в сапунен сериал
живота ми съдбата режисира.
Крило на птица бях, а газех кал...
От щастие душата ми примира...
Стоях пред снайпера на подлостта
и неведнъж ме мъката целува.
В аритмиите смутни на нощта
аз славееви сънища бленувах.
Понякога сред празничния звън
от чаши и наздравици красиви
измъчвах се като в кошмарен сън -
дали все пак в сърцето ти съм жива?
Но огънят на бащиния кът
ме викаше с нестихваща жарава.
С надежда шепнех си (за кой ли път)
словата, че кръвта вода не става.
МОЕМУ ОТЦУ
Перевод С болгарского Валерия Латынина
Посвещаю детям,
выросшим без отца
Ты для меня остался незнакомым,
Так звезды наших судеб повернулись.
Хотя ты мой родитель по закону,
Мы душами едва соприкоснулись.
Я возрастной хребет преодолела,
Когда искала силы и защиты.
За годы, где я без тебя взрослела,
Давно с лихвой долги мои покрыты.
Судьба не "мильный сериал" снимала.
Она была жестоким режиссером -
И в грязь меня неистово топтала,
И заставляла подниматься в гору.
Стояла я у злобы под прицелом,
Тоска меня, как пуля, целовала.
И, если сердце по ночам немело,
У соловьев лекарство я искала.
Но иногда средЬ праздности вечерней
Я открывала потайную дверцу
К своим переживаниям дочерним -
Жива ли я в твоем отцовском сердце?
И огонек отеческого крова
В душе незримо начинал светиться.
И я сама себе внушала снова,
Что все же "кровь людская - не водица!"