ИЗГУБЕННИЯТ КЛЮЧ
http://www.stihi.ru/2012/10/06/10715
Йорданка Господинова
В преследване на вятърни коне,
по пътя на нащърбеното щастие,
загубих ключа към едно сърце -
изчезна синьото на моят вятър…
В стремежа си да бъда съвършена
затворих нежните мечти във клетка
и тайничко, в омарата вечерна
отварях плахо здравата решетка…
Отказах се да бъда романтична
в света на празен смях и суета.
Отучих се влудено да обичам.
Пречупих се - среднощно не летя…
В съня ми днес не греят пламъци.
Обидени, звездите не танцуват.
По пътищата мои няма замъци -
сълзите ми безкрая не рисуват…
Цената на изгубеният ключ
е днес досадно скучна и продажна,
изпросена и дадена напук,
и евтина като пладнешка кражба….
ПОТЕРЯННЫЙ КЛЮЧ
Зачем он нужен, ветер выше туч?
Отметин счастья прежних не дождаться.
К сердечку друга потеряла ключ...
Он в синеве исчез. И мне – не двадцать.
Отгородив мечты, закрыла дверь.
Пришла пора вернуться к совершенству.
Приоткрывая дверь тайком, теперь
Смотрю на волю с любопытством женским.
Мир пуст!.. Гримасы смеха, суеты,
Туман романтики - не привлекают.
Отсуетилась в бренности мечты,
Любви ушедшей угли дотлевают.
И не искрится больше костерок,
Огонь в обиде и не пламенеет.
В пыли одни руины у дорог,
И беспросветность слёз – душа немеет.
Цена ключа, потерянного днесь,
Скучна, досадна и, считай, продажна.
Уж лучше возвратить его, чтоб здесь
Не вспыхнула полуденная кража.
Перевёл с болгарского Владимир Трофимов