Бяла, бяла бреза -
като риза моминска годежна -
Всяка нейна реса
зазвънтяла от порив за нежност.
Нежна, нежна бреза -
за прегръдка ръцете простряла.
Свива вечни гнезда,
руска песен във тях залюляла.
Тъжна, тъжна бреза -
с поглед чакащ на морна старица.
Страда с дух изтерзан
за отдавна отлитнали птици.
Златоглава бреза -
богородичен нимб на Русия.
Като бяла звезда
ти в душата си жива носи я!
РУССКАЯ БЕРЕЗА
Перевод с болгарского Валерия Латынина
Белым-бела береза
В наряде подвенечном.
О счастье ариозо
Прошелестит сердечно.
Нежным-нежна береза,
Обнимет, как родная.
Свивает вечно гнезда
И песни в них качает.
Грустным-грустна береза,
Старушкой поседевшей
Печалится в морозы
О птицах улетевших.
Как будто нимб России,
порой осенней светит.
В своей душе носите
Священный образ этот!