Руска бреза, Русская береза - пер. В. Латынина

Дафинка Станева
Бяла, бяла бреза -
като риза моминска годежна -
Всяка нейна реса
зазвънтяла от порив за нежност.

Нежна, нежна бреза -
за прегръдка ръцете простряла.
Свива вечни гнезда,
руска песен във тях залюляла.

Тъжна, тъжна бреза -
с поглед чакащ на морна старица.
Страда с дух изтерзан
за отдавна отлитнали птици.

Златоглава бреза -
богородичен нимб на Русия.
Като бяла звезда
ти в душата си жива носи я!

РУССКАЯ БЕРЕЗА

Перевод с болгарского Валерия Латынина

Белым-бела береза
В наряде подвенечном.
О счастье ариозо
Прошелестит сердечно.

Нежным-нежна береза,
Обнимет, как родная.
Свивает вечно гнезда
И песни в них качает.

Грустным-грустна береза,
Старушкой поседевшей
Печалится в морозы
О птицах улетевших.

Как будто нимб России,
порой осенней светит.
В своей душе носите
Священный образ этот!