Забравен беше този ден от лятото.
Благословени, ябълките зрееха.
Сред дрипавите дрехи на лозята,
събрали сладост, гроздове светлееха.
С предчувствие за бурята на виното
в кръвта вълни от нежност зашумяха.
И като в кадър стар от нямо кино
на устните ни думите замряха.
Как упои ни гроздоберът дяволски,
за рая спомен в паметта възкръсна.
В тревата паднах като зряла ябълка,
която ти, езичнико, откъсна!
ВОСПОМИНАНИЕ О РАЕ
Перевод с русского Валерия Латынина
Обычный был осенний день.
На ветках яблоки висели.
И, сладостью налившись всклень,
На лозах кисти розовели.
Как бродит сок, чтоб стать вином,
По жилам нежность зашумела.
И будто бы в немом кино,
Без слов заговорило тело.
Нас одурманил виноград,
Воспоминание о рае.
Как Ева, я шагнула в сад,
В твоих объятьях замирая.