Наши мертвые нас не оставят в беде...
Вл. Висоцки
Въздиша Алепино* в летния зной,
след жътва почива земята.
Не чули молитвите за упокой,
сред бурен изгниват къщята.
Пак ябълки зреят. Старици-брези
за мъката брод не намират.
А кладенец мъдро небесни сълзи
за хората жадни събира.
Във селското гробище, в родния кът
лежи Владимир Солоухин.
Над гроба му птици за малко ще спрат,
ще шушнат дърветата глухо.
От снимката гледат ме руски очи,
събрали простори и бездни.
Писателят вече отдавна мълчи,
но словото живо не чезне.
Той буди душите в Русия и днес,
притихнал в земята си родна.
Спокоен. Постигнал високата чест
да гледа в очите народа.
* Алепино - родното място на Владимир Солоухин