„В СТЕПЯХ НЕМЯТЫЙ СНЕГ ДЫМИТСЯ...”
Павел Николаевич Васильев (1909/1910-1937 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СРЕД СТЕПИ ДЕВСТВЕН СНЯГ ДИМИ СИ
Сред степи девствен сняг дими си,
но не пропадам в бури аз –
ръка ще сложа в ръкавица,
гореща като вълча паст,
над плещи шуба ще разгъна,
любовен спомен ще държа
и чашка в устни ще целуна,
с размах да я унищожа.
А там, зад прустовете здрави –
попътни хора в сговор глух.
Последен пламък печка прави,
хвърчи над нея петльов пух.
Врата отварям да поскитам
след душна баня в душен ден...
Защо ли насаме опита
кумата да беседва с мен?
Луната ли ще ми покаже,
без лед леда ли ще плени,
синигер мръзнещ може даже
в ръкава си да вледени?
Ударения
СРЕД СТЕПИ ДЕВСТВЕН СНЯГ ДИМИ СИ
Сред сте́пи де́вствен сня́г дими́ си,
но не пропа́дам в бу́ри а́з –
ръка́ ште сло́жа в ръкави́ца,
горе́шта като въ́лча па́ст,
над пле́шти шу́ба ште разгъ́на,
любо́вен спо́мен ште държа́
и ча́шка в у́стни ште целу́на,
с разма́х да я уништожа́.
А та́м, зад пру́стовете здра́ви –
попъ́тни хо́ра в сго́вор глу́х.
После́ден пла́мък пе́чка пра́ви,
хвърчи́ над не́я пе́тльов пу́х.
Врата́ отва́рям да поски́там
след ду́шна ба́ня в ду́шен де́н...
Зашто́ ли насаме́ опи́та
кума́та да бесе́два с ме́н?
Луна́та ли ште ми пока́же,
без ле́д леда́ ли ште плени́,
сини́гер мръ́знешт мо́же да́же
в ръка́ва си да вледени́?
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Павел Васильев
В СТЕПЯХ НЕМЯТЫЙ СНЕГ ДЫМИТСЯ...
В степях немятый снег дымится,
Но мне в метелях не пропасть, –
Одену руку в рукавицу
Горячую, как волчья пасть,
Плечистую надену шубу
И вспомяну любовь свою,
И чарку поцелуем в губы
С размаху насмерть загублю.
А там за крепкими сенями
Людей попутных сговор глух.
В последний раз печное пламя
Осыплет петушиный пух.
Я дверь раскрою, и потянет
Угаром банным, дымной тьмой...
О чем глаз на глаз нынче станет
Кума беседовать со мной?
Луну покажет из-под спуда,
Иль полыньей растопит лед,
Или синиц замерзших груду
Из рукава мне натрясет?
1933 г.
---------------
Руският поет Павел Василев (Павел Николаевич Васильев) е роден на 23 декември 1909/ 5 януари 1910 г. в градчето Зайсан, Семипалатинска губерния, сега в Република Казахстан. Сматат го за родоначалник на т.нар. героически период в руската литература. Първите му стихове датират от 1921 г., а първите му поетични публикации са от 1926 г. След идването му в Москва работи във в. „Голос рыбака”. Автор е на поемите „Песня о гибели казачьего войска” (1928 г.), „Лето” (1932 г.), „Август” (1932 г.), „Одна ночь” (1933 г.), „Соляной бунт” (1933 г., единствената, излязла преди смъртта на поета), „Кулаки” (1933 г.), „Синицын и К°” (1934 г.), „Женихи” (1935 г.), „Принц Фома” (1936 г.), „Христолюбовские ситцы” (1935 г.), „Патриотическая поэма” (1936 г., незавършена), на поетичните цикли „Листвой тополинной и пухом лебяжьим” (1930 г.), „Товарищ Джурбай” (1930 г.), „Строителю Евгении Стэнман” (1932 г.), „Стихи в честь Натальи” (1934 г.), „Другу поэту” (1934 г.) и др. През 1932 г. е арестуван по обвинение в контрареволюционна дейност, но го освобождават, а през 1934 г. отново е арестуван и обвинен в белогвардейщина и защита на кулачеството. Седи в затвора до 1936 г., но през 1937 г. е арестуван за трети път и е на смърт чрез разстрел. Обвинението е участие в терористична група, подготвяща покушение срещу Сталин. Разстрелян е 16 юни 1937 г. в Лефортовския затвор в Москва. През 1956 г. е реабилитиран посмъртно.