ВНИМАНИЕ!!! Если интернет автоматически заменяет оригинал дословным переводом, нажмите курсором вверху "показать оригинал", так как в противном случае возможно искажение художественного перевода.
---
VI МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
http://www.stihi.ru/2012/04/24/3446
Завръщам се във моя роден град
и търся къщата на дядо.
Пътувам към един изгубен свят,
изпълнен с топлина и радост.
Пресичам от познатия площад
към веселата уличка с липите.
Тук някога играехме като деца
и всички много се обичахме
Пристъпвам прага. Дворът ме посреща
и ме обгръща с аромат на рози.
Хортензиите ми нашепват нещо.
Аз спирам с тях да поговоря.
Прозорче светло с шарени завеси
копняло е да се завърна,
да скътам детството си в шепи
и спомените да прегърна.
Да литна волна сред цветята
с пърхащи криле на пеперуда,
(от вестник ми ги бе изрязал дядо)
градината на баба да събудя.
Къде сега е родната ми къща?
Отчаяна се лутам в руините
и сън било е моето завръщане,
а в гърлото напират пак сълзите
Днес розите на баба ми са мъртви -
най-дъхавите рози в махалата!
И пусто е наоколо, и тъжно е
без баба, дядо, къщата, цветята...
*
Ръцете стискат дядовата броеница,
а времето през пръстите ми бяга.
Годините – янтарени мъниста –
реката на живота разпилява.
Порасна онова момиче в мен,
но още носи пламъка в зениците –
на баба от любящото сърце.
Той никога не ще изстине!
м.януари 2012г.
СЪН (Сон)
Авторизованный перевод Инессы Соколовой
Снится, что приехала в свой город,
Где училась, родилась, росла.
Деда навестить – хороший повод,
Переполнена душа тепла.
Вот знакомый перекресток, площадь,
Липы те же по её по краям…
Где-то недалече вижу рощу.
Дед водил играть сюда меня.
Захожу во двор родного дома,
Чувствую знакомый запах роз.
Многое, как прежде, мне знакомо,
И уже не сдерживаю слез.
Свет из окон затеняют шторы,
Той минуты долго я ждала.
Вспомнились мне с дедом разговоры,
Как источник мудрости, добра.
Я стояла у цветов с волненьем,
С трепетом, что бабочке сродни.
Дед любил сидеть в саду за чтеньем,
С бабушкой на лавочке в тени.
Огляделась… Где ж родная крыша?
Вдруг стою одна среди руин…
Что случилось, отчего так вышло?..
В горле – слезы, весь разрушен мир.
Нет и роз, что бабушка сажала,
И не тот уж нежный аромат.
Нет родных, и стало так печально…
Но… цветет, благоухает сад.
*
Вспоминаю с нежностью я деда…
Время так стремительно бежит…
Жаль, не будет больше с ним беседы,
Помню, как желал и говорил,
Сохранила чтоб его искусство,
и могла детей своих зажечь.
Чтобы быть как бабушка искусной,
надо жизнь любить, в делах гореть.