ВНИМАНИЕ!!! Если интернет автоматически заменяет оригинал дословным переводом, нажмите курсором вверху "показать оригинал", так как в противном случае возможно искажение художественного перевода.
Авторизованный перевод Инессы Соколовой
КОНЕЦ
Всё кончено! Прошу, уйди!
И не испытывай до края.
Наверно нам не по пути.
Я вытру слезы. Не играю.
Хотя любовь предполагает
пожар в крови и боль раздумья...
В пренебрежении – сникает.
Ждать воскрешения – безумье.
О, Господи, смогу ли я?
Но жалости твоей не надо!
Тебе я больше не судья,
не буду я с тобою рядом.
Ведь прежней не смогу я быть -
послушной, любящей и нежной,
доверчиво с тобою плыть
по жизни также безмятежно.
Не просто в жизни угадать,
как повернет, в какое русло...
Придет ли счастье, благодать?..
Никто не хочет жизни тусклой.
Любовь не терпит перемену,
что выливается в измену.
---
Оригинал
Автор: Антонина Димитрова, Болгария
http://www.stihi.ru/2012/01/23/9948 – на странице автора
КРАЙ
Това е краят! Всичко свърши!
Върви си! И да не те зная!
А аз сълзите ще избърша.
Изобщо няма да ридая,
макар, че любовта, предадена
кърви и мята се в агония,
отровена от твоето презрение...
А да дочакам възкресението й
дали ще мога аз, дали ще мога?
Но ти недей ме съжалява.
Върви си и не се обръщай!
Поне веднъж ще си постъпил правилно.
Аз не мога вече да съм същата -
покорна, нежна и любяща,
и доверчива до наивност...
Оказва се, дори незряща
за много премълчани истини...
Дали ще бъда някога щастлива?
За щастието аз ще търся доказателства.
Но бъда ли за някого любима,
над любовта не ще допусна издевателство
Фото: автор Антонина Димитрова