Късна среща
в кафене на гара...
Рани ме с поглед,
изострен от мъка -
няма ги раменете
заоблени,
няма го
лицето с мъх на плод,
няма ги
огънят, жаравата, словото на Грин
и онези камъни, днес гладки,
край които бързеите бягаха...
Стихна словото
и горчивата въздишка стихна,
стихна на дъжда
музиката стройна и солена.
Време ли е да сваля
герданите?
Време ли е "Шамада" да викам?
Не!
В душата ми е чисто,
светло е в душата ми -
къде гердани се продават?