В такава нощ небето се отваря
и пали сто надежди във очите.
И сякаш ритуално се повтаря –
догаря свещ, молитва пази дните…
А някъде, в забравено начало,
сълза бележи път към ново утро.
Отдавна преживяното е бяло…
И само в нощи, тъжно пълнолунни,
се връща като спомен във сърцето
и сграбчва мисълта във жадни шепи –
разкъсаните облаци просветват,
стрелките на часовника са неми…
В такава нощ очите плахо молят
и сякаш с вик разкъсват всичко сиво…
Щом споменът с мечтите си говори
една любов и утре ще е жива…