С лъстиво кокетство, с досадна възхита
край теб пак жени се тълпят.
Кошута в капан, аз ти търся очите -
не мисля за Страшния съд.
Безсилна и с ярост се смесвам с тълпата,
ранена край тебе тъжа.
Капчукът на порива тихо вдълбава
душата ти в мойта душа.
От мъжки триумф заслепен и омаян,
не виждаш как светя за теб.
Как всеки ден давам ти миг и безкрайност,
как нишка Съдбата плете.
С оръжия женски не искам, не мога
да вляза за теб в бой нелеп.
Аз само усещам ръката на Бога,
която ме води към теб.
04.12.2012 г.