Красимир Георгиев
Николай Лилиев (1885-1960 г.)
„ТИШИНА”
Послушай тая тишина
на в миг затихналата буря,
преди последната вълна
да се разпръсне о гранита
на вълноломната стена!
Замлъква врявата сърдита.
Крайбрежието вече спят
и към небето се възема
като мечта по своя път
една несвършена поема.
http://www.stihi.ru/2012/10/16/48
Николай Лилиев
ТИШИНА (перевод с болгарского языка на русский язык: Ольга Ступенькова)
Прислушайся, какая тишина
В тот миг, когда затихнет буря,
И грянет новая волна,
Чтобы разбилась о граниты
Беснующихся брызг стена!
Смолкает грозное шипенье,
И побережье уже спит,
А в небесах мечтой парит
Уснувших волн былое рвенье,
Как будто прервана строка
Иль не дописано стихотворенье.