„АНЧАР”
Александр Сергеевич Пушкин (1799-1837 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
АНЧАР
В пустиня с тягостен мираж,
в земя, която дъжд не знае,
анчар, отровен страшен страж,
стои – самотник пред безкрая.
Природата сред жадна степ
през гневен ден го е родила,
в короната му смъртен креп
с отровна сила е поила.
В кората му отровна жлъч
през знойно пладне се разлива,
а нощем смъртоносен лъч
в смолист прозрачен студ застива.
Към него птици не летят,
не идват тигри – вятър свежда
дървото на смъртта по път
и брули гибелни надежди.
И ако облаче врече
на листи дремещи подарък,
отровен дъжд ще потече
от клоните към пясък жарък.
Човек човека при анчар
изпратил със заръка твърда;
послушал своя господар –
в зори с отровен клей се върнал.
Донесъл смъртната смола
и от дървото клонче сиво,
но в потна слуз глава била,
порой челото му обливал;
донесъл – и се залюлял
на шатра княжеска под свода,
и мъртъв своя роб видял
непобедимият войвода.
С отрова князът-господар
покрил стрели, развихрил злоби,
с духа на гибелен анчар
съседните земи заробил.
* Анчар – отровно дърво.
Ударения
АНЧАР
В пусти́ня с тя́гостен мира́ж,
в земя́, коя́то дъ́жд не зна́е,
анча́р, отро́вен стра́шен стра́ж,
стои́ – само́тник пред безкра́я.
Приро́дата сред жа́дна сте́п
през гне́вен де́н го е роди́ла,
в коро́ната му смъ́ртен кре́п
с отро́вна си́ла е пои́ла.
В кора́та му отро́вна жлъ́ч
през зно́йно пла́дне се разли́ва,
а но́штем смъртоно́сен лъ́ч
в смоли́ст прозра́чен сту́д засти́ва.
Към не́го пти́ци не летя́т,
не и́дват ти́гри – вя́тър све́жда
дърво́то на смъртта́ по пъ́т
и бру́ли ги́белни наде́жди.
И ако о́блаче врече́
на ли́сти дре́мешти пода́рък,
отро́вен дъ́жд ште потече́
от кло́ните към пя́сък жа́рък.
Чове́к чове́ка при анча́р
изпра́тил със заръ́ка твъ́рда;
послу́шал сво́я господа́р –
в зори́ с отро́вен кле́й се въ́рнал.
Доне́съл смъ́ртната смола́
и от дърво́то кло́нче си́во,
но в по́тна слу́з глава́ била́,
поро́й чело́то му обли́вал;
доне́съл – и се залюля́л
на ша́тра кня́жеска под сво́да,
и мъ́ртъв сво́я ро́б видя́л
непобеди́мият войво́да.
С отро́ва кня́зът-господа́р
покри́л стрели́, разви́хрил зло́би,
с духа́ на ги́белен анча́р
съсе́дните земи́ заро́бил.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Сергеевич Пушкин
АНЧАР
В пустыне чахлой и скупой,
На почве, зноем раскаленной,
Анчар, как грозный часовой,
Стоит – один во всей вселенной.
Природа жаждущих степей
Его в день гнева породила,
И зелень мертвую ветвей
И корни ядом напоила.
Яд каплет сквозь его кору,
К полудню растопясь от зною,
И застывает ввечеру
Густой прозрачною смолою.
К нему и птица не летит
И тигр нейдет – лишь вихорь черный
На древо смерти набежит
И мчится прочь уже тлетворный.
И если туча оросит,
Блуждая, лист его дремучий,
С его ветвей уж ядовит
Стекает дождь в песок горючий.
Но человека человек
Послал к анчару властным взглядом,
И тот послушно в путь потек
И к утру возвратился с ядом.
Принес он смертную смолу
Да ветвь с увядшими листами,
И пот по бледному челу
Струился хладными ручьями;
Принес – и ослабел и лег
Под сводом шалаша на лыки,
И умер бедный раб у ног
Непобедимого владыки.
А князь тем ядом напитал
Свои послушливые стрелы,
И с ними гибель разослал
К соседям в чуждые пределы.
1828 г.
* Анчар – древо яда.