Тази обич не иска изричане.
Тази обич крещи за отплата
Всички думи са малко пресичане,
тънък мост между наште два свята.
Но мига, който все сме пропуснали,
ги превръща в разкъсани сенки.
И откриваме пак, че изгубени
сме останали с теб, и далечни.
Няма погледи в мрака преплетени.
Няма устни, които прогарят
Как следи да съзрем по телата си,
щом ръцете ни тихи остават?!
Тази обич не иска изричане.
Тази обич крещи за отплата.
Ако утре със теб се разминеме,
нека спомен поне да ни чака.