„ЭТО БЫЛО У МОРЯ”
Игорь Северянин (Игорь Васильевич Лотарев, 1887-1941 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ДО МОРЕТО ТУЙ СТАНА
Миниатюрна поема
До морето туй стана, до дантелена пяна,
там каляските рядко пращат свой екипаж...
Свири властна кралица във високия замък
и Шопен като слуша, в нея влюби се паж.
Всичко бе много просто, всичко бе много мило:
тя помоли слугата да нареже зрял нар,
после с нар го почерпи и от пажа пи сили,
тя обикна го с огнен на сонатата чар.
След това се отдаде – бурно, с кралски оргазъм,
и заспа, бе робиня чак до изгрева наш...
До морето туй стана – с вълнолом тюркоазен,
с пяна нежна дантела и соната за паж.
Ударения
ДО МОРЕТО ТУЙ СТАНА
До́ море́то туй ста́на, до данте́лена пя́на,
там каля́ските ря́дко пра́штат сво́й екипа́ж...
Сви́ри вла́стна крали́ца във висо́кия за́мък
и Шопе́н като слу́ша, в не́я влю́би се па́ж.
Вси́чко бе́ мно́го про́сто, вси́чко бе́ мно́го ми́ло:
тя́ помо́ли слуга́та да наре́же зрял на́р,
по́сле с на́р го поче́рпи и от па́жа пи си́ли,
тя́ оби́кна го с о́гнен на сона́тата ча́р.
След това́ се отда́де – бу́рно, с кра́лски орга́зъм,
и заспа́, бе́ роби́ня ча́к до и́згрева на́ш...
До море́то туй ста́на – с вълноло́м тюркоа́зен,
с пя́на не́жна данте́ла и сона́та за па́ж.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Игорь Северянин
ЭТО БЫЛО У МОРЯ
Поэма-миньонет
Это было у моря, где ажурная пена,
Где встречается редко городской экипаж...
Королева играла – в башне замка – Шопена,
И, внимая Шопену, полюбил ее паж.
Было все очень просто, было все очень мило:
Королева просила перерезать гранат,
И дала половину, и пажа истомила,
И пажа полюбила, вся в мотивах сонат.
А потом отдавалась, отдавалась грозово,
До восхода рабыней проспала госпожа...
Это было у моря, где волна бирюзова,
Где ажурная пена и соната пажа.
---------------
Руският поет, писател, драматург и преводач Игор Северянин (Игорь Васильевич Лотарёв) е роден на 4/16 май 1887 г. в Петербург. Първите му поетични публикации са от 1904 г. Превежда поезия от френски, естонски, полски и югославски поети. Привърженик е на литературното направление егофутуризъм. Автор е на стихосбирките „Громокипящий кубок” (1913 г.), „Ананасы в шампанском” (1915 г.), „Соловей” (1923 г.), на автобиографичния роман в стихове „Колокола собора чувств” (1925 г.), на сборника „Медальоны” (1934 г.), проникнат от любов към родината, на произведенията „Зарницы мысли” (1908 г.), „А сад весной благоухает” (1909 г.), „Интуитивные краски” (1910 г.), „Весенний день” (1911 г.), „Качалка грёзэрки” (1912 г.), „С крестом сирени” (1913 г.), „Златолира” (1914 г.), „Victoria regia” (1915 г.), „Поэзоантракт” (1915 г.), „Собрание поэз” (1918 г.), „За струнной изгородью лиры” (1918 г.), „Поэзо-концерт” (1918 г.), „Creme de Violettes” (1919 г.), „Puhajogi” (1919 г.), „Вервэна” (1920 г.), „Менестрель” (1921 г.), „Миррэлия” (1922 г.), „Падучая стремнина” (роман в стихове, 1922 г.), „Плимутрок” (комедия, 1922 г.), „Фея Eiole” (1922 г.), „Трагедия титана” (1923 г.), „Роса оранжевого часа” (1925 г.), „Рояль Леандра” (роман в стихове, 1925 г.), „Классические розы” (1931 г.), „Адриатика” (1932 г.) и др. След 1918 г. живее в Естония. Умира на 20 декември 1941 г. в Талин.