Нахвърлих пет щриха на бърза ръка.
Приумици някакви разни.
Втрещена останах моливът кога
сам сенките точно направи.
Нали бях неука и боса в това,
доверие пълно му дадох.
Развихри се тази графитна душа.
Поглъщаше лакомо бялото.
Седях си със гумата все отстрани,
дордето картина изплува.
Сега в мен се вглеждат две нежни очи,
които той сам нарисува.