„СЫНОВЬЯ”
Людмила Константиновна Татьяничева (1915-1980 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СИНОВЕ
Имам двама сина аз добри.
Две надежди,
живи две искри.
Времето лети и ме отнася,
но сред мен –
две младости в запас са.
В мен гори живот, неугасими
вечности две –
двама сина имам.
Ударения
СИНОВЕ
И́мам два́ма си́на а́з добри́.
Две́ наде́жди, жи́ви две́ искри́.
Вре́мето лети́ и ме отна́ся,
но сред ме́н – две мла́дости в запа́с са.
В ме́н гори́ живо́т, неугаси́ми
ве́чности две – два́ма си́на и́мам.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Людмила Татьяничева
СЫНОВЬЯ
Два хороших сына у меня.
Две надежды,
Два живых огня.
Мчится время по великой трассе.
У меня –
Две юности в запасе.
Жизнь горит во мне, неугасима
У меня две вечности –
Два сына.
I960 г.