Живея тук, а сякаш съм на остров.
На остров съм, но този, дето сякаш
е пълен със маймуни зли и прости,
които само милостиня чакат.
Животните обичам, ала с много
е пълен резерватът. Не се диша.
Но аз защо горя във този огън?
Дали не съм свиня, която пише?
Маймуните, те свинско не понасят.
Маймунското какво е за свинете?
Въпросите ми вече са превтасали,
но моля ви, за тях не ме съдете.
Часовникът ми, ням, секунди срича,
а мисълта ми лази в резервата.
Скоро на маймуна ще приличам
далече от детето и жената.
Сянката ме стиска за нозете.
И тя е черна. В тон е със средата.
Вехне ми душата като цвете,
което не понася резервати.