Дали съм го викала? Сам ме откри.
Сред хиляди други избрал беше мене -
момичето с тъжни, но топли очи,
което обяздва без страх ветровете.
Била е написана тази Съдба –
да бъдат кръстосани наште животи.
Да пламне в сърцата онази искра,
прерастваща в огън на нежни любови.
Отдавна не питам защо точно аз.
Престанах да раждам ненужни въпроси.
Живея си дните. А тя между нас –
онази любов, дето щастие носи.