„ПАМЯТЬ”
Борис Петрович Корнилов (1907-1938 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПАМЕТ
По улица „Перовска” аз крача с папироска,
палтото си наметнал, с пакет халва в ръка;
а времето е ясно, а времето – прекрасно,
и в пролетна премяна градът блести така.
На ризата си тясна яката разкопчавам,
животът не е тежък – туй безусловно знам –
теб мога да забравя, но в мен градът остава,
огромен и зелен град, до мен живя ти там.
С изпитаната памет (тя моя е по право)
аз дълго ще си спомням реката, парк, игри,
Елагиния остров и Невската застава,
красиви бели нощи с разходки до зори.
Полвин век още имам – за песни недопети,
ще видя много ново, но помни моят взор
професори любими, на университета
студения и весел уютен коридор.
Градът се буди, глъчка, летят трамваи чести...
Повярвайте ми, сякаш навред е моят дом,
мой брат е всеки ъгъл и всеки дом на Невски,
Московски, Володарски и Виборгски райком.
Девойките... Готови младежите отново
изписват с любовта си тоз пролетен закон:
разходка в парка, среща, знакомство – и готово...
В тефтерчето събирам девичи телефон.
Ще остареем, стихва житейският ни пламък,
ще дойде друга смяна, друг свят ще е развит,
но пак града ще помним, сред който всеки камък
и всеки къс желязо навек е знаменит.
Ударения
ПАМЕТ
По у́лица „Перо́вска” аз кра́ча с папиро́ска,
палто́то си наме́тнал, с паке́т халва́ в ръка́;
а вре́мето е я́сно, а вре́мето – прекра́сно,
и в про́летна премя́на градъ́т блести́ така́.
На ри́зата си тя́сна яка́та разкопча́вам,
живо́тът не́ е те́жък – ту́й безусло́вно зна́м –
теб мо́га да забра́вя, но в ме́н градъ́т оста́ва,
огро́мен и зеле́н град, до ме́н живя́ ти та́м.
С изпи́таната па́мет (тя мо́я е по пра́во)
аз дъ́лго ште си спо́мням река́та, па́рк, игри́,
Ела́гиния о́стров и Не́вската заста́ва,
краси́ви бе́ли но́шти с разхо́дки до зори́.
Полви́н век о́ште и́мам – за пе́сни недопе́ти,
ште ви́дя мно́го но́во, но по́мни мо́ят взо́р
профе́сори люби́ми, на университе́та
студе́ния и ве́сел ую́тен коридо́р.
Градъ́т се бу́ди, глъ́чка, летя́т трамва́и че́сти...
Повя́рвайте ми, ся́каш навре́д е мо́ят до́м,
мой бра́т е все́ки ъ́гъл и все́ки до́м на Не́вски,
Моско́вски, Волода́рски и Ви́боргски райко́м.
Дево́йките... Гото́ви младе́жите отно́во
изпи́сват с любовта́ си тоз про́летен зако́н:
разхо́дка в па́рка, сре́шта, знако́мство – и гото́во...
В тефте́рчето съби́рам деви́чи телефо́н.
Ште остаре́ем, сти́хва жите́йският ни пла́мък,
ште до́йде дру́га смя́на, друг свя́т ште е разви́т,
но па́к града́ ште по́мним, сред ко́йто все́ки ка́мък
и все́ки къ́с желя́зо наве́к е знамени́т.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Борис Корнилов
ПАМЯТЬ
По улице Перовской иду я с папироской,
пальто надел внакидку, несу домой халву;
стоит погода – прелесть, стоит погода – роскошь,
и свой весенний город я вижу наяву.
Тесна моя рубаха, и расстегнул я ворот,
и знаю, безусловно, что жизнь не тяжела –
тебя я позабуду, но не забуду город,
огромный и зелёный, в котором ты жила.
Испытанная память, она моя по праву, –
я долго буду помнить речные катера,
сады, Елагин остров и Невскую заставу,
и белыми ночами прогулки до утра.
Мне жить ещё полвека, – ведь песня не допета,
я многое увижу, но помню с давних пор
профессоров любимых и университета
холодный и весёлый, уютный коридор.
Проснулся город, гулок, летят трамваи с треском...
И мне, – не лгу, поверьте, – как родственник, знаком
и каждый переулок, и каждый дом на Невском,
Московский, Володарский и Выборгский райком.
А девушки... Законы для парня молодого
написаны любовью, особенно весной, –
гулять в саду Нардома, знакомиться – готово...
ношу их телефоны я в книжке записной.
Мы, может, постареем и будем стариками,
на смену нам – другие, и мир другой звенит,
но будем помнить город, в котором каждый камень,
любой кусок железа навеки знаменит.
1936 г.
- - - - - - - - - - - - - - -
Руският поет Борис Петрович Корнилов е роден на 16/29 юли 1907 г. в гр. Семьонов, Нижегородска губерния. През 1925 г. се включва в литературното обединение към сп. „Смяна” в Ленинград и скоро е признат за един от най-талантливите млади руски поети. Известно време посещава висшите държавни курсове по изкуствознание при Института по история на изкуството. Автор е на стихосбирките „Младост” (1928 г.), „Всички мои приятели” (1931 г.), „Книга стихове” (1933 г.), „Стихове и поеми” (1933 г.), „Стихове и поеми” (1935 г.), „Ново” (1935 г.), „Моята Африка” (1935 г.) и др. По стиховете му са създадени редица популярни песни. Много от поемите му са образци на гражданската поезия: „Сол” (1931 г.), „Тезиси за роман” (1933 г.), „Агентът от криминалния отдел” (1933 г.), „Триполие” (1933 г.), „Моята Африка” (1935 г.), „Началото на земята” (1936 г.), „Самсон” (1936 г.). През 1936 г. за бохемския си живот е изключен от Съюза на писателите. През 1937 г. след донос е арестуван от НКВД и е обвинен в участие в троцкистко-зиновиевската организация. Признанията му са изтръгвани след жестоки побоища и поетът е осъден на смърт. Разстрелян е на 20 февруари 1938 г. Подготвената за печат негова книга „Избрано” остава непубликувана. Реабилитиран е през 1956 г. Всяка година в Семьоновски окръг се провеждат Корнилови празници на поезията.