„И ШУБЕРТ НА ВОДЕ, И МОЦАРТ В ПТИЧЬЕМ ГАМЕ...”
Осип/Иосиф Эмильевич Мандельштам (1891-1938 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
И ШУБЕРТ С ВОДОПАД, И МОЦАРТ В ПТИЧА ГАМА
И Шуберт с водопад, и Моцарт в птича гама,
и Гьоте, свирещ на пътечка до липа,
и Хамлет, влизащ с плахи стъпки в своя замък,
са вярвали в духа на вечната тълпа.
Навярно преди устни е възникнал шепот,
преди дървото лист е капал всеки час
и тези, за които опитът ни свети,
са придобили образ дълго преди нас.
Ударения
И ШУБЕРТ С ВОДОПАД, И МОЦАРТ В ПТИЧА ГАМА
И Шу́берт с водопа́д, и Мо́царт в пти́ча га́ма,
и Гьо́те, сви́решт на пъте́чка до липа́,
и Ха́млет, вли́зашт с пла́хи стъ́пки в сво́я за́мък,
са вя́рвали в духа́ на ве́чната тълпа́.
Навя́рно преди́ у́стни е възни́кнал ше́пот,
преди́ дърво́то ли́ст е ка́пал все́ки ча́с
и те́зи, за кои́то о́питът ни све́ти,
са придоби́ли о́браз дъ́лго преди́ на́с.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Осип Мандельштам
И ШУБЕРТ НА ВОДЕ, И МОЦАРТ В ПТИЧЬЕМ ГАМЕ...
И Шуберт на воде, и Моцарт в птичьем гаме,
И Гёте, свищущий на вьющейся тропе,
И Гамлет, мысливший пугливыми шагами,
Считали пульс толпы и верили толпе.
Быть может, прежде губ уже родился шопот
И в бездревесности кружилися листы,
И те, кому мы посвящаем опыт,
До опыта приобрели черты.
1934 г.
---------------
Руският поет, писател, преводач и литературен критик Осип Манделштам (Осип Эмильевич Мандельштам, рождено име Иосиф) е роден на 15 януари 1891 г. във Варшава. От 1897 г. семейството му живее в Санкт Петербург. През 1911 г. постъпва в историко-филологическия факултет на Петербургския университет, посещава лекции в Париж и Хайделберг. Близък приятел е на поетите Николай Гумильов и Анна Ахматова. Привърженик е на литературните течения акмеизъм и символизъм. Автор е на стихосбирките „Камък“ ( 1913 г.), „Tristia“ (1922 г.), „Втора книга“ (1923 г.) и „Стихотворения“ (1928 г.), и на книгите с проза „Шумът на времето“ (1925 г.) и „Египетска марка“ (1928 г.). След 1928 г. съветските издания спират да печатат негови стихове като неотговарящи на комунистическата идеология. Заради една негова антисталинистка епиграма от 1934 до 1937 г. е заточен във Воронеж, а през 1938 г. отново е арестуван и е изпратен в лагер, където се разболява от тиф. Умира на 27 декември 1938 г. близо до Владивосток. За двете дела срещу него посмъртно е реабилитиран през 1956 г. и през 1987 г.