„КЛАДБИЩЕ ПАРОВОЗОВ”
Ярослав Васильевич Смеляков (1912/1913-1972 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ГРОБИЩЕ ЗА ЛОКОМОТИВИ
Локомотивен пристан.
Гробище за ръжда.
Стари комини пискат
сякаш към нас с вражда.
Сякаш разпад на мисъл –
ленти и шайби в смърт.
Страшната пещ топи се,
лостове губят твърд.
Счупени термометри:
цифрички и стъкло –
мъртвите не измерват
има ли градус зло.
Зрение нямат, в сиво
маже очи боклук.
Времето подари ви
вечни спирачки тук.
Страдат вагони криви,
няма в купето вик,
няма жена красива,
няма да пей войник.
С нощния пясък вятър
сипе забравен зрак.
Юноша буталата
няма да чисти пак.
Няма да нажежава
релси и колеса
вашата стара слава
с трудови чудеса.
Тези метални шпори
плод са на труд плодил:
шлосери и миньори,
село и град сплотил.
Шапка свали, другарю!
Дни на война гърмят.
Тази ръжда изгаря
бузите с труден цвят.
Скръбно не ще запея,
думи не ще покров.
Тихо ненавист зрее,
тихо цъфти любов.
Всичко е тук желязо.
Нека ни учи пак.
Бавно, спокойно пада
първият зимен сняг.
Ударения
ГРОБИЩЕ ЗА ЛОКОМОТИВИ
Локомоти́вен при́стан.
Гро́биште за ръжда́.
Ста́ри коми́ни пи́скат
ся́каш към на́с с вражда́.
Ся́каш разпа́д на ми́съл –
ле́нти и ша́йби в смъ́рт.
Стра́шната пе́шт топи́ се,
ло́стове гу́бят твъ́рд.
Счу́пени термоме́три:
ци́фрички и стъкло́ –
мъ́ртвите не изме́рват
и́ма ли гра́дус зло́.
Зре́ние ня́мат, в си́во
ма́же очи́ боклу́к.
Вре́мето подари́ ви
ве́чни спира́чки ту́к.
Стра́дат ваго́ни кри́ви,
ня́ма в купе́то ви́к,
ня́ма жена́ краси́ва,
ня́ма да пе́й войни́к.
С но́штния пя́сък вя́тър
си́пе забра́вен зра́к.
Ю́ноша бутала́та
ня́ма да чи́сти па́к.
Ня́ма да нажежа́ва
ре́лси и колеса́
ва́шата ста́ра сла́ва
с тру́дови чудеса́.
Те́зи мета́лни шпо́ри
пло́д са на тру́д плоди́л:
шло́сери и миньо́ри,
се́ло и гра́д сплоти́л.
Ша́пка свали́, друга́рю!
Дни́ на война́ гърмя́т.
Та́зи ръжда́ изга́ря
бу́зите с тру́ден цвя́т.
Скръ́бно не ште́ запе́я,
ду́ми не ште́ покро́в.
Ти́хо нена́вист зре́е,
ти́хо цъфти́ любо́в.
Вси́чко е ту́к желя́зо.
Не́ка ни у́чи па́к.
Ба́вно, споко́йно па́да
пъ́рвият зи́мен сня́г.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Ярослав Смеляков
КЛАДБИЩЕ ПАРОВОЗОВ
Кладбище паровозов.
Ржавые корпуса.
Трубы полны забвенья,
свинчены голоса.
Словно распад сознанья –
полосы и круги.
Грозные топки смерти.
Мертвые рычаги.
Градусники разбиты:
цифирки да стекло –
мертвым не нужно мерить,
есть ли у них тепло.
Мертвым не нужно зренья –
выкрошены глаза.
Время вам подарило
вечные тормоза.
В ваших вагонах длинных
двери не застучат,
женщина не засмеется,
не запоет солдат.
Вихрем песка ночного
будку не занесет.
Юноша мягкой тряпкой
поршни не оботрет.
Больше не раскалятся
ваши колосники.
Мамонты пятилеток
сбили свои клыки.
Эти дворцы металла
строил союз труда:
слесари и шахтеры,
села и города.
Шапку сними, товарищ.
Вот они, дни войны.
Ржавчина на железе,
щеки твои бледны.
Произносить не надо
ни одного из слов.
Ненависть молча зреет,
молча цветет любовь.
Тут ведь одно железо.
Пусть оно учит всех.
Медленно и спокойно
падает первый снег.
1946 г.
---------------
Руският поет, литературен критик и преводач Ярослав Смеляков (Ярослав Васильевич Смеляков) е роден на 26 декември 1912/8 януари 1913 г. в гр. Луцк, Волинска губерния (сега на територията на Украйна). Участва в литературните кръжоци на в. „Комсомольская правда” и сп. „Огонёк”. Член е на Съюза на писателите на СССР (1934 г.). От 1934 до 1937 г. е репресиран. През 1937 г. е отговорен секретар на в. „Дзержинец”. Участник е във Великата отечествена война, като попада в плен. През 1945 г. след връщането му в СССР е затворен в лагер на Гулаг в Тулска област. След освобождаването му през 1948 г. работи като отговорен секретар на в. „Сталиногорская правда”, но през 1951 г. отново е арестуван и до 1955 г. е интерниран в заполярния гр. Инта. Реабилитиран е през 1956 г. Пише поезия в стила на социалистическия реализъм. Автор е на книгите „Работа и любовь” (1932 г.), „Кремлёвские ели” (1948 г.), „Лампа шахтёра” (1949 г.), „Строгая любовь” (1956 г.), „Разговор о главном” (1959 г.), „Работа и любовь” (1960 г.), „Золотой запас” (1962 г.), „День России” (1966 г.), „Связной Ленина” (1970 г.), „Декабрь” (1970 г.), „Служба времени” (1975 г.), „Стихотворения и поэмы” (1979 г.) и др. Носител е на Държавна награда на СССР (1967 г.). Участва в ръководствата на Съюза на писателите на СССР (от 1967 г.) и на Съюза на писателите на РСФСР (от 1970 г.). Умира на 28 ноември 1972 г. в Москва.