„РАКЕТ ЗЕЛЕНЫЕ ОГНИ...”
Николай Константинович Старшинов (1924-1998 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЗЕЛЕНИЯТ РАКЕТЕН ДЪЖД
Зеленият ракетен дъжд
по бледите лица се стича.
По-ниско ти главата дръж,
залудо през куршум не тичай.
„Напред!”
След заповед „Стани!”
до мен другаря аз събуждам.
За родна майчица шептим,
а някой споменава чужда.
Когато дрямка секна в гърч,
оръдието огласи я,
не викна никой: „За Русия!”,
но я обичаха
до смърт.
Ударения
ЗЕЛЕНИЯТ РАКЕТЕН ДЪЖД
Зеле́ният раке́тен дъ́жд
по бле́дите лица́ се сти́ча.
По-ни́ско ти́ глава́та дръ́ж,
залу́до през куршу́м не ти́чай.
„Напре́д!” След за́повед „Стани́!”
до ме́н друга́ря а́з събу́ждам.
За ро́дна ма́йчица шепти́м,
а ня́кой спомена́ва чу́жда.
Кога́то дря́мка се́кна в гъ́рч,
оръ́дието огласи́ я,
не ви́кна ни́кой: „За Руси́я!”,
но я оби́чаха до смъ́рт.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Николай Старшинов
РАКЕТ ЗЕЛЕНЫЕ ОГНИ...
Ракет зеленые огни
По бледным лицам полоснули.
Пониже голову пригни
И как шальной не лезь под пули.
Приказ: „Вперед!”
Команда: „Встать!”
Опять товарища бужу я.
А кто-то звал родную мать,
А кто-то вспоминал – чужую.
Когда, нарушив забытье,
Орудия заголосили,
Никто не крикнул: „За Россию!..”
А шли и гибли
За нее.
1944 г.
---------------
Руският поет, писател и преводач Николай Константинович Старшинов е роден на 6 декември 1924 г. в Москва. Представител е на фронтовото поколение съветски поети, темите в голяма част от творчеството му са свързани с Великата отечествена война. След войната е работил в отделите поезия на сп. „Юность” (1955-1962 г.) и алманах „Поэзия” (1972-1991 г.). Автор е на книги с поезия, проза, хумор и публицистика, сред които „Друзьям” (1951 г.), „Песня света” (1959 г.), „Лирика” (1962 г.), „Весёлый пессимист” (1963 г.), „Протока” (1966 г.), „Улыбнись, пожалуйста” (1967 г.), „Белый камень” (1968 г.), „Зелёный вечер” (1972 г.), „Моя любовь и страсть – рыбалка” (1973 г.), „Осинник” (1973 г.), „Река любви” (1976 г.), „Ранний час” (1977 г.), „Милая мельница” (1978 г.), „Памятный урок” (1980 г.), „Первый утренник” (1980 г.), „Твоё имя” (1980 г.), „Милости земли” (1981 г.), „Моё время” (1984 г.), „Дорога к читателю” (1985 г.), „Любить и жить” (1986 г.), „Город моей любви” (1987 г.), „Я с тобой говорю” (1987 г.), „Избранные произведения” (в два тома, 1989 г.), „Глагол” (1993 г.), „Планета Юлия Друнина, или Исповедь одного самоубийства” (1994 г.), „Лица, лики и личины” (1994 г.), „Мимо тёщиного дола: Русская частушка” (1995 г.), „Мои товарищи – солдаты” (1995 г.), „Этим дышу и живу” (1995 г.), „Птицы мои” (1995 г.), „Я с тобой говорю” (1997 г.), „Что было – то было” (1998 г.) и др. Умира на 6 февруари 1998 г. в Москва.