Ольга Берггольц Должно быть, молодости хватает Нав

Красимир Георгиев
„ДОЛЖНО БЫТЬ, МОЛОДОСТИ ХВАТАЕТ…”
Ольга Фёдоровна Берггольц (1910-1975 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НАВЯРНО НА МЛАДОСТТА Й СТИГАТ

Навярно на младостта й стигат
душата лека, поривът свеж –
но щом внезапно все пак пристигне
на жажда приличащият копнеж,
когато става небето чисто
и тъжно проблясва зеленият зной,
ти никъде не намираш пристан
в препълнен с хора обичан град твой –
с тъгата за обичи недопити
и за делата ми сред бъдещ час,
за другари незнайни, недооткрити,
които измислих и чаках аз...


Ударения
НАВЯРНО НА МЛАДОСТТА Й СТИГАТ

Навя́рно на младостта́ й сти́гат
душа́та ле́ка, по́ривът све́ж –
но што́м внеза́пно все пак присти́гне
на жа́жда прили́чаштият копне́ж,
кога́то ста́ва небе́то чи́сто
и тъ́жно пробля́сва зеле́ният зно́й,
ти ни́къде не нами́раш при́стан
в препъ́лнен с хо́ра оби́чан град тво́й –
с тъга́та за о́бичи недопи́ти
и за дела́та ми сред бъ́дешт ча́с,
за друга́ри незна́йни, недооткри́ти,
кои́то изми́слих и ча́ках а́з...

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Ольга Берггольц
ДОЛЖНО БЫТЬ, МОЛОДОСТИ ХВАТАЕТ…

Должно быть, молодости хватает,
душа, наверно, еще легка –
если внезапная наступает
на жажду похожая тоска,
когда становится небо чище,
и тонкая зелень мерцает везде,
и ты пристанища не отыщешь
в любимом городе, полном людей, –
тоска о любви, еще не бывшей,
о не свершенных еще делах,
о друзьях неизвестных, неприходивших,
которых задумала и ждала...

               1935 г.