С благодарност към великия руски човек!
По белия сняг скърцат здравите, зимни обуща.
Студът е сибирски, но някак отвътре ги грее.
Вървят по пъртината, двамата - дядо и внуче.
Навреме ще стигнат, душата на стареца пее.
Момчето подскача, в ръчичката стиска кокиче.
Изровено рано от зимната, снежна прегръдка.
Препасано, спретнато, истинско малко войниче.
На почит отиват и нищо, че зимен е пътя.
Стиха е научил и думата вече познава.
“Братушки” са братята, дето кръвта си проляха:
Серьожа, Степан, още хиляди. Вечна прослава!
Синовете на Дядо Иван, за България тихо изтляха.
По белия сняг скърцат здравите, зимни обуща.
Светят в синьо очите. Сълзите си никой не крие.
Свята радост. Героя от камък прегръща,
с бяло кокиче, за големия брат от Русия.
30.01.2013 год.
Петко Илиев