„ПЕТЕРГОФ”
Георгий Владимирович Иванов (1894-1958 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПЕТЕРХОФ
И пак зора е! Есен вятър вдига,
разнася влага, над земята шета;
въздиша дъб, там лично посади го
императрицата Елисавета.
Студено е! На хоризонт намусен
потрепва диск с тъмнеещо сияние...
О, ако бях замрял в градина пуста
като фонтан, дърво или ваяние!
И да не съм ни влюбен, ни поетът,
да не бълнувам, мъки да не паля,
прекрасен да чертая силуета
в отблясъка на есенния залез...
* Петерхоф – в превод: „Дворът на Петър” (предишно име Петродворец), е град, административен център на Петродворцов район към гр. Санкт Петербург. Разположен е на южния бряг на Финския залив, на 29 км от Санкт Петербург.
Ударения
ПЕТЕРХОФ
И па́к зора́ е! Е́сен вя́тър вди́га,
разна́ся вла́га, над земя́та ше́та;
възди́ша дъ́б, там ли́чно посади́ го
императри́цата Елисаве́та.
Студе́но е! На хоризо́нт наму́сен
потре́пва ди́ск с тъмне́ешто сия́ние...
О, ако бя́х замря́л в гради́на пу́ста
като́ фонта́н, дърво́ или вая́ние!
И да не съ́м ни влю́бен, ни пое́тът,
да не бълну́вам, мъ́ки да не па́ля,
прекра́сен да черта́я силуе́та
в отбля́съка на е́сенния за́лез...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Георгий Иванов
ПЕТЕРГОФ
Опять заря! Осенний ветер влажен,
И над землею, за день не согретой,
Вздыхает дуб, который был посажен
Императрицею Елизаветой.
Как холодно! На горизонте дынном
Трепещет диск тускнеющим сияньем...
О, если бы застыть в саду пустынном
Фонтаном, деревом иль изваяньем!
Не быть влюбленным и не быть поэтом
И, смутно грезя мучившим когда-то,
Прекрасным рисоваться силуэтом
На зареве осеннего заката...
---------------
Руският поет, писател и преводач Георгий Владимирович Иванов е роден на 29 октомври/10 ноември 1894 г. в имението Пуки, Телшяйски уезд, Ковенска губерния. Автор е на стихосбирките „Отплытье на о. Цитеру” (1912 г.), „Горница” (1914 г.), „Памятник славы” (1915 г.), „Вереск” (1916 г.), „Сады” (1921 г.), „Лампада” (1922 г.), „Розы” (1931 г.), „Отплытие на остров Цитеру” (1937 г.), „Портрет без сходства” (1951 г.), „1943-1958” (1958 г.), на книгите с проза и мемоарни очерци „Петербургские зимы” (1928 г.), „Третий Рим” (1930 г.), „Распад атома” (1938 г.) и др. В книгите му „Отплытье на о. Цитеру”, „Сады” и „Лампада” са застъпени мотиви на умора и разочарование от живота, като Иванов безупречно следва поетичните образци на времето. През 1922 г. емигрира. Зрялата поезия на Иванов – книгите му „Розы”, „Отплытие на остров Цитеру”, „1943-1958”, отбелязва трагическото светоусещане на съвременния човек и мъката от изгнаничеството. Умира на 26 август 1958 г. в Йер, Франция.