„К ОТЧИЗНЕ”
Анатолий Константинович Передреев (1932-1987 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КЪМ РОДИНАТА
От век на век те тъпчат и горят,
но с непонятна мощ беда обърнала,
запазваш родна реч и образ свят,
в победна песен своя стон превърнала.
И как изникваш пак от пепелта,
възраждаш се със слава, враг преборила,
сразяваш зло, разруха, нищета,
родени от жестоката история!
С коя страна в широката земя
да те сравня по доблест и страдания?
Едва една беда сразиш сама,
а другите връхлитат те неканени.
И гинеха в полята синове...
Почете ги, издигна сред полята храм...
Но с Кръв Христова няма да се спре
кръвта, която пак ще е пролята там!
Бедите отминават като сън,
но пред бедите, още неизвестните,
да глъхне твоят стон в камбанен звън,
с победен зов да не замлъкват песните!
* Спас на Крови – православен събор в памет на възкресението на Христовата кръв; мемориалният храм Спаса-на-Крови в Санкт Петербург е построен в памет на царя-мъченик във връзка с убийството на император Александър ІІ.
Ударения
КЪМ РОДИНАТА
От ве́к на ве́к те тъ́пчат и горя́т,
но с непоня́тна мо́шт беда́ объ́рнала,
запа́зваш ро́дна ре́ч и о́браз свя́т,
в побе́дна пе́сен сво́я сто́н превъ́рнала.
И ка́к изни́кваш па́к от пепелта́,
възра́ждаш се със сла́ва, вра́г пребо́рила,
сразя́ваш зло́, разру́ха, ништета́,
роде́ни от жесто́ката исто́рия!
С коя́ страна́ в широ́ката земя́
да те сравня́ по до́блест и страда́ния?
Едва́ една́ беда́ срази́ш сама́,
а дру́гите връхли́тат те нека́нени.
И ги́неха в поля́та синове́...
Поче́те ги, изди́гна сред поля́та храм...
Но с Кръ́в Христо́ва ня́ма да се спре́
кръвта́, коя́то па́к ште е проля́та там!
Беди́те отмина́ват като съ́н,
но пред беди́те, о́ште неизве́стните,
да глъ́хне тво́ят сто́н в камба́нен звъ́н,
с побе́ден зо́в да не замлъ́кват пе́сните!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Анатолий Передреев
К ОТЧИЗНЕ
Из века в век тебя пытались сжечь
И растоптать... Но силою неведомой
Свой лик сберечь сумела ты и речь,
И стон свой в песню обратить победную.
Как возникать из пепла ты могла
И, возрождаясь, побежать со славою
Все силы разрушения и зла,
Что рождены историей кровавою?!
С какою на земле еще страной
Сравнить тебя и в доблести, и в горести?
Едва с одной управишься бедой,
Другие мчат, наращивая скорости.
И гибли в поле сыновья твои...
Храм возводился, освящая поле то...
Но не спасли все Спасы на Крови
От крови той, какая будет пролита!
Беда уходит, как кошмарный сон,
Но пред бедой, пока еще неведомой,
Пускай все глуше слышится твой стон,
Не умолкает песнь твоя победная!
1985 г.
---------------
Руският поет и преводач Анатолий Константинович Передреев е роден на 18 декември 1932 г. в с. Нови Сокур, Татишчевски район, Саратовска област. От 1933 г. семейството му живее в гр. Грозни, където той завършва училище и след това работи като шофьор и крановик. През 1952-1953 г. учи в Института по нефта в Грозни, през 1954 г. постъпва във филологическия факултет при Саратовския университет, а от 1960 до 1965 г. завършва Литературния институт. Междувременно работи като строител и като литературен сътрудник на в. „Огни Ангары”. От 1973 г., когато е приет в Съюза на писателите на СССР, живее в Москва. Автор е на стихосбирките „Судьба” (1964 г.), „Равнина” (1971 г.), „Воз¬вращение” (1972 г.), „Дорога в Шемаху, Баку” (1981 г.) и „Стихотворения” (1986 г.); след смъртта му излизат книгите с негови творби „Любовь на окраине” (1988 г.), „Лебедь у дороги” (1990 г.), „День русской поэзии. Анатолий Передреев” (1992 г.), „Разбуди эту землю, весна” (1996 г.) и др. Умира на 19 ноември 1987 г. в Москва, погребан е на Востряковското гробище.