„ЗА НЕВЕДОМЫМ БРЕДУЩИЕ...”
Николай Иванович Глазков (1919-1979 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЗА НЕЗНАЙНОТО ВЪЗДИШАМЕ
За незнайното въздишаме
ний, поетите побъркани,
и готови сме предишното
в недошло да преобърнеме.
Не тъжи за нас. Ний весело
в сутерен мизерен бдим;
изненадваща инверсия
вдигнахме на щит незрим.
Ударения
ЗА НЕЗНАЙНОТО ВЪЗДИШАМЕ
За незна́йното възди́шаме
ни́й, пое́тите побъ́ркани,
и гото́ви сме преди́шното
в недошло́ да преобъ́рнеме.
Не тъжи́ за на́с. Ний ве́село
в сутере́н мизе́рен бди́м;
изнена́двашта инве́рсия
вди́гнахме на шти́т незри́м.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Николай Глазков
ЗА НЕВЕДОМЫМ БРЕДУЩИЕ...
За неведомым бредущие,
Как поэты, сумасшедшие,
Мы готовы предыдущее
Променять на непришедшее.
Не тужи о нас. Нам весело
И в подвале нищеты;
Неожиданность инверсии
Мы подняли на щиты.
1943 г.
---------------
Руският поет и преводач Николай Иванович Глазков е роден на 30 януари 1919 г. в с. Лисково, Нижегородска област. Учил е в Московския държавен педагогически институт и в Литературния институт в Москва. Основател е на литературното течение „небивализъм”. Автор е на много самиздатски издания и на десетки книги с поезия и поетични преводи, между които „Моя эстрада” (1957 г.), „Зелёный простор” (1960 г.), „Поэтоград” (1962 г.), „Дороги и звезды” (1966 г.), „Пятая книга” (1966 г.), „Большая Москва” (1969 г.), „Творческие командировки” (1970 г.), „Незнамые реки” (1975 г.), „С января до января” (1976 г.), „Вокзал” (1976 г.), „Неповторимость” (1979 г.), „Избранные стихи” (1979 г.) и др. Посмъртно излизат книгите му „Голоса друзей” (1982 г.), „Автопортрет” (1984 г.), „Арбат, 44” (1986 г.), „Избранное” (1989 г.), „Тутанхамона видел я в гробу” (1990 г.), „Самые мои стихи” (1995 г.), „Краткостишья” (1999 г.), „Хихимора” (2007 г.). Умира на 1 октомври 1979 г. в Москва.