Станислав Куняев От твоего приезда мало проку Навр

Красимир Георгиев
„ОТ ТВОЕГО ПРИЕЗДА МАЛО ПРОКУ...”
Станислав Юрьевич Куняев (р. 1932 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НАВРЕМЕ ДА ПРИСТИГНЕШ НЕ ОПИТА

...Навреме да пристигнеш не опита
и закъсня за сока на брезите:
сега търпи до друга пролет ти.
Не те дочака твоята морава,
където пак мъгла студена плава,
сънува там тревата и цъфти.

Претрупан с работа, сред зимни грижи
забрави ти, че в този свят подвижен
си само беден материалист!
В борбата за насъщност и известност
пропусна ти последната си среща –
брезите вече пускат лист след лист.

Обслужвайки активния си мързел,
не чу как шушне люлякът забързан,
когато ронят пъпките тъга...
Не бе с момче на ледената пустош,
не се разтвори в полунощен пушек,
прелитащ от огньове край брега.

Загубил време в сгода да се блещиш,
ти гарваните закъсня да срещнеш –
влачи се днес на гарата с вина...
Край релсите тополи стенат страшно
и ято врани с крясък те изпраща:
– Ти закъсня, чудако! Закъсня...


Ударения
НАВРЕМЕ ДА ПРИСТИГНЕШ НЕ ОПИТА

...Навре́ме да присти́гнеш не опи́та
и закъсня́ за со́ка на брези́те:
сега́ търпи́ до дру́га про́лет ти́.
Не те́ доча́ка тво́ята мора́ва,
къде́то па́к мъгла́ студе́на пла́ва,
съну́ва та́м трева́та и цъфти́.

Претру́пан с ра́бота, сред зи́мни гри́жи
забра́ви ти́, че в то́зи свя́т подви́жен
си са́мо бе́ден материали́ст!
В борба́та за насъ́штност и изве́стност
пропу́сна ти́ после́дната си сре́шта –
брези́те ве́че пу́скат ли́ст след ли́ст.

Обслу́жвайки акти́вния си мъ́рзел,
не чу́ как шу́шне лю́лякът забъ́рзан,
кога́то ро́нят пъ́пките тъга́...
Не бе́ с момче́ на ле́дената пу́стош,
не се́ разтво́ри в полуно́штен пу́шек,
прели́ташт от огньо́ве край брега́.

Загу́бил вре́ме в сго́да да се бле́штиш,
ти га́рваните закъсня́ да сре́штнеш –
влачи́ се дне́с на га́рата с вина́...
Край ре́лсите топо́ли сте́нат стра́шно
и я́то вра́ни с кря́сък те изпра́шта:
– Ти закъсня́, чуда́ко! Закъсня́...

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Станислав Куняев
ОТ ТВОЕГО ПРИЕЗДА МАЛО ПРОКУ...

...От твоего приезда мало проку –
ты опоздал к берёзовому соку:
теперь терпи до будущей весны.
Тебя не дождались твои поляны,
где плавают холодные туманы,
где сон-трава цветёт и видит сны.

В заботах зимних, занимаясь делом,
ты позабыл, что ты на свете белом
живёшь, как бедный материалист!
В борьбе за славу и существованье
ты пропустил последнее свиданье –
уже берёза вымахнула в лист.

Служа задачам деятельной лени,
ты не услышал шелеста сирени,
когда роняли почки свой покров...
Ты не увидел мальчика на льдине,
не растворился в полуночном дыме,
летящем от береговых костров.

Теряя время времени в угоду,
ты опоздал к грачиному прилёту –
теперь плетись угрюмо на вокзал...
А с привокзальных тополей, стеная,
тебе вдогонку шлёт воронья стая:
– Ты опоздал, чудак. Ты опоздал...
 
               1973 г.


ПУТТЯ ВЖЕ ВІД ТВОГО ПРИЇЗДУ МАЛО (вільний переклад, перевод с русского языка на украинский язык: Петр Голубков)

...Пуття вже від твого приїзду мало:
Березового соку вже не стало –
То ж до майбутньої терпи весни.
Тебе не дочекалися поляни,
Де плавають холодні вже тумани,
Де сон-трава цвіте і бачить сни.

В зими турботах ти займався ділом,
Забувши, що ти тут, на світі білім
Живеш, як бідний матеріаліст!
У боротьбі за славу й існування –
Побачення ти пропустив останнє –
Береза – он, вже вимахнула в лист.

Діяльно служачи завданням ліні,
Ти не почув бузкове шелестіння,
Коли бруньки ронили свій покров...
Ти не побачив хлопця на крижині,
Не розчинився в опівнічнім димі,
Що від багать берегових вже йшов.

Втративши час, хоч часу на догоду,
Не встиг ти до останнього прильоту –
Тепер плетись понуро на вокзал...
З тополь он, привокзальних, вже злітає
Й шле навздогін тобі вороння зграя:
– Спізнився ти, дивак. Сумний фінал...




---------------
Руският поет, писател, преводач, литературен критик и публицист Станислав Куняев (Станислав Юрьевич Куняев) е роден на 27 ноември 1932 г. в гр. Калуга. Учил е във филологическия факултет при Московския държавен университет (1952-1957 г.). Работил е във в. „Заветы Ленина” (1957-1960 г.), в сп. „Знамя” (1960-1963 г.). Член е на Съюза на писателите на СССР от 1961 г., бил е секретар на Московската писателска организация (1976-1980 г.), в Секретариата на Съюза на писателите на Русия (от 1994 г.), съпредседател на Съюза на писателите на Русия (от 1999 г.). Участвал е в редколегиите на в. „Ден” (1991-1993 г.), сп. „Роман-газета ХХI век” (от 1999 г.), в. „Росийски литератор” (от 2000 г.), от 1989 г. е главен редактор на сп. „Наш современник”. Превежда поезия от украински, грузински, абхазки, киргизки, бурятски и литовски език. Автор е на над 30 книги с поезия, проза и публицистика, сред които „Землепроходцы” (1960 г.), „Звено” (1962 г.), „Ночное пространство” (1970 г.), „Золотые холмы” (1971 г.), „Вечная спутница” (1973 г.), „Свисток” (1976 г.), „Рукопись” (1977 г.), „Глубокий день” (1978 г.), „Свободная стихия” (1979 г.), „Отблеск” (1981 г.), „Солнечные ночи» (1981 г.), „Путь” (1982 г.), „Озеро Безымянное” (1983 г.), „Пространство и время” (1985 г.), „Мать сыра Земля” (1988 г.), „Высшая воля. Стихи смутного времени: 1988-1992 гг.” (1992 г.) и др.